По темата с родителското отчуждение и насилие над деца

Адв. Петър Николов за “черния пиар” на мнимите жертви на насилие и ефектът му върху психиката на децата и очернения родител

Адв.-Петър-Николов-за-черния-пиар-на-мнимите-жертви-на-насилие

Адв. Николов, потърсихме Ви за коментар по темата с родителското отчуждение. 

Въпрос: Въпросът ми е следният – провокира ли законът в момента, такъв, какъвто е, родители, които са решили да се разделят, да използват „удобната вратичка“ с обявяване на бившия си партньор в насилие? 

Било то психологическо, физическо или друго. И каква е ползата им, ако го направят?

ОтговорЗа какво става въпрос? Например, ако искам да взема родителски права над общото ни дете решавам да подам молба до съда за незабавна защита, като в нея посочвам доста страшни събития, въпреки че те никога не са се случвали.

Достатъчно е само да попълня декларация,  в която да потвърдя, че тези неща са се случвали. 

Например – съпругът ми ме изнасили, каза че ще ме застреля с автомат и ще ме хвърли на дъното на Дунава, заплаши детето с убийство…бащата е педофил…

По делото липсват каквито и да е било обективни данни това да се е случило, но след като сте го заявили съдът много често формално, поради възможността в закона и поради съображения, че това може и да се е случило, на принципа „да си вържем гащите“, издава заповед за незабавна защита.

Лошото е, че тя действа до края на съдебния процес, който обичайно е двуинстанционен и ако попаднете на бавно правосъдие или натоварен съдебен район може да мине повече от една година преди окончателно съдът да отхвърли молбата за домашно насилие.

Въпрос: Искате да кажете, че ако, например, аз реша сега да се разведа по някаква причина и искам по-лесно и възможно най-бързо да отделя двете си деца от съпруга си, законът ми дава право да го обвиня във всякакви недоказани грехове и това ще ми се размине безнаказано? Въпреки че на практика ще му вгорча живота и ще го съсипя?!

ОтговорИмайте предвид, че това сигурно се случва в голяма част от случаите.

Тази порочна практика дава големи възможности за злоупотреба с Право. 

Причина за това е както преписването на ЗЗДН без оглед на статистиката за фалшивите сигнали, така и липсата на законов механизъм, по силата на който съдът да има възможност бързо и по всяко време на процеса да отменя сам или по искане на санкционираното със заповедта лице издадената заповед.

Изпадаме в ситуация, в която съдът на първа инстанция отхвърля молбата за защита от домашно насилие като недоказана и неоснователна, но заповедта за незабавна защита остава да действа до края на делото.

Аз считам, че този проблем би могъл да се реши в едно бързо производство по издаване на заповед за незабавна защита, където страните в много кратък срок да имат възможност да представят доказателства за твърденията си, абсурдно е цяла година да не си виждаш децата или да не можеш да влезеш в имота си, защото някой си е измислил насилие за целите на бракоразводно или имотно дело.

Законодателят е толкова либерален, че на практика не предвижда никаква санкция за мнимите жертви. Те могат да продуцират колкото си искат дела срещу вас без това да се отчита от съда по отношение на родителските права и родителския капацитет в частност.

Законодателят трябва да ограничи родителските битки по съдилищата, защото те не само че са скъпи, финансово непосилни, нелицеприятни и с грозни сцени, ами и защото от тях страдат децата, страда и държавата, която продуцира осакатени емоционално и нещастни граждани. 

Те в бъдеще ще създадат свои семейства, ще имат деца и ще ги научат на всичко лошо, което са видели от родителите си и държавата или просто ще се махнат.

Въпрос: Какво се случва след като измине една година и „греховете“ на очернените преднамерено родители не се докажат?

Отговор: Не се случва абсолютно нищо.

Може да осъдите „жертвата“, тоест клеветника, за съдебни разноски, които не са големи, да подадете иск за неимуществени вреди, съдът ще отсъди символично обезщетение за вас, да заведете наказателно дело за клевета, да пуснете жалба за престъпление по чл. 313 от НК за невярна декларация, което ще бъде прекратено от Прокуратурата.

И какво от това? 

Кой ще ви върне тази една година от живота ви, в която сте преживяли Ада да сте без децата си, кой ще ви изчисти сълзите от обидата, кой ще поправи омерзението в душата ви?

Всички трябва да разберат, че ако имат родителски спор трябва да го решат помежду си, да загърбят Егото, да снишат амбициите за надмощие и желанието за отмъщение.

Знам, че е много трудно, но вие трябва да разберете, че на никой не му пука за вашите проблеми и трябва да ги решите сами.

Ако влезете в машината на НПО-тата, вашият случай става политика, средство за печелене на пари от други хора. А вие не искате това.

Фалшивото насилие продуцира реално такова, ако не днес, то утре със сигурност, ако не бившият/та, то самото ваше дете, което сте лишили от неговата майка или неговия баща ще го упражни спрямо вас – по един или друг начин. Или просто ще ви обърне гръб, както вие сте направили някога. 

Въпрос: А „черният пиар“ си остава за сметка на потърпевшия, така ли? Как така законът не е помислил за това?!

Нароченият за насилник и какъв ли не още се оказва в абсурдната роля да доказва, че „не е чернокож и сестра му не е лека жена, въпреки че дори няма сестра“? Това не е ли престъпление срещу личността му? Къде са неговите права? 

Отговор: Тук ЗЗДН въвежда презумпцията за виновен до доказване на противното, със сигурност това се налага от многото реални жертви на домашно насилие, които се нуждаят от защита, но имайте предвид, че много от тях не търсят правата си по този закон, а други злоупотребявайки с него, правят лоша услуга именно на хората, които са пострадали.

Заради фалшивите сигнали се гледа с недоверие на истинските жертви. 

Някои от тях не доживяват защита. 

Но тези, които злоупотребяват с това не го осъзнават, че заради собственият им егоизъм някой друг наистина страда. Страдат и собствените им деца.

Въпрос: Какво мислите, че трябва да се промени в законодателството, за да не се стига до подобни абсурдни ситуации, които нанасят непоправими психологически щети както на децата, така и на очернения родител? Аз така и нещо не мога да схвана каква всъщност е неговата вина в случая. Че е изкарал лошия късмет да свърже живота си с неподходящ човек?! Че има деца, които обича и държи да бъде част от живота им?!

Отговор: Законът трябва да санкционира с високи глоби „жертвите“ на домашно насилие, които подават фалшиви сигнали. На следващо място, съдът трябва по-строго да се отнася към тези прояви между родители при спор за родителски права и това да се взема задължително предвид при определяне на родителските права.

Трябва да се въведе и ефективна наказателна отговорност, защото считам, че подобни деяния са с обществена опасност и трябва да бъдат инкриминирани. 

Това беше мнението на адвокат Петър Николов, Адвокатска колегия – Варна 

Интервю на Лора Костова

* Сайтът не носи отговорност за верността и съдържанието на личните изявления на лицата, които представят своята позиция. Целта на обективната журналистика е да даде възможност всеки да изложи становището си и да потърси доказателства за истината.

Всички материали по темата за родителско отчуждение и насилие над деца четете ТУК

 

Ние, белязаните: Лора Костова - какво е да зависиш от алкохолик и наркоман

Ние, белязаните: Лора Костова – как се запознах с Андрей Едрев и как стартира рубриката за родителското отчуждение и насилието над деца

Съдбата ни събра случайно, но на този свят няма нищо случайно!

Здравомислещи хора, подкрепете каузата ни!

Подпишете петицията!

Андрей Едрев-Родителското отчуждние е тежко престъпление срещу деца

 

373

Similar Posts