Скъпи читатели, продължаваме темата по въпросите, свързани с нарушенията, касаещи правата на децата в България. Днес при нас е адвокат Васил Попов, който от години се бори да изкара истината „на светло“. Нека чуем какво има да ни каже той, какви доказателства е събрал и дали някоя от съответните служби е проявила интерес да ги разгледа и да вземе навременни мерки.
Г-н Попов, като юрист и потърпевш едновременно по темата за нарушаване правата на децата какво мислите, че би трябвало да се промени, за да бъдат защитени техните интереси?
На първо място трябва да се спазва наличната нормативна уредба в системата за закрила на децата. Това са Семейният кодекс, правата и задълженията, които той възлага на родителите. На следващо място Закона за закрила на детето и правилника за прилагането му. Също така и подзаконовата Нормативна уредба утвърдена в МТСП, която регламентира в детайли конкретните правомощия на органите по закрила, каквито са отделите за Дирекциите социално подпомагане отделите Закрила на детето, които към настоящия момент са по скоро реална заплаха за интересите на деца с действията си.
Визирам злоупотребите, които се случват там.
Не бива да се говори, според мен, за резки промени в законодателството и прибързани такива, защото това може да доведе до създаването на много повече проблеми, отколкото да реши такива. Защото една норма на закон трябва да е приложима или поне да не вреди на членовете на обществото. Много е трудно една правна норма да защити интересите на всички, ето защо тя трябва да е много прецизно написана.
Така че, за да се даде точен отговор на Вашия въпрос, първо трябва да се направи един детайлен анализ на системата на Закрила на детето.
Трябва да си изясним какво е текущото състояние на мерките за закрила и правоприлагането. Защото не винаги проблема е в Закона, а много често, както и в настоящата ситуация, проблемът е в правоприлагането, било то от органи на Съдебната система или органите за Закрила на детето, които са към Дирекции „Социално подпомагане“ и самото ръководство на Агенцията за социално подпомагане към МТСП.
В това е основният проблем.
Защото съдът основава своите решения на факти, които е събрал и приел за установени. Той не може да осъществява дейности по превенция на злоупотреби и накърняване на правата на децата. Това е изключително в правомощията на социалните. Смешно е разни директори на социални институции в Пловдив да обясняват, че нямат правомощия, само можели да консултират. Напротив, консултирането е само част от превенцията. Има достатъчно възможности, които им дава законът, ясно описани.
Социалните много често изготвят документи с невярно съдържание или просто не са събрали необходимата информация.
Или биват сезирани за конкретен факт, а те събират информация, която няма нищо общо с това, за което са сезирани. Така че, към проблема с нормативната уредба, трябва да се подходи много, много внимателно.
Ще Ви дам и конкретен пример.
Преди две години, член 182 от НК, мисля че беше алинея 2, за неизпълнение режим на лични отношения беше престъпление от общ характер. След това стана престъпление от частен характер. Знаете ли до какво доведе това? До ограничаване възможността на гражданите да искат съдействие от полицията и прокуратурата, които въз основа на задълженията им, можеха да събират и установяват факти за злоупотреби и нарушения на закона и да предприемат съответните законови действия.
А сега в момента родителите са оставени на собствените си възможности сами да събират доказателства за такива деяния. За мен това е абсурдно. Като аргументът тогава бил, че нямало образувани дела по 182, ал. 2 НК. Ами това че няма, не означава, че законът е лош. Това значи само, че не се прилага. Не може един родител да отиде за режим на лични отношения, другия родител да каже „Няма да ти дам детето“ или пък „Детето е болно“ и да не изпълни режима.
Ако каже „Няма да ти го дам“ е едно, ако детето подсмърча и има някаква обикновена хрема, и това не е пречка да не се изпълни режима на лични отношения, е съвсем различно. Нали точно родителите сме задължени да полагаме грижи за децата си.
Ето колко е просто, но като е от частен характер обикновено става „дума срещу дума“ и така конфликтът още повече се задълбочава.
Само, че от прокуратурата наистина не образуваха такива дела и се получи обратният ефект. Сега прокуратурата и полицията да не се ангажират с такива казуси и остават само социалните, а те вредят с действията си в повечето случаи.
Просто си спестяват работа – хората да ходят да се оправят сами! Сега като звъннеш на 112 и кажеш „Имам проблем при предаването на дете“, те ти казват: „Ние нямаме ангажимент това е от частен характер. Чао!“. И полиция не идва.
При пресконференцията ви в БТА на дата 23.04.2021г. Вие обявихте, че разполагате с доказателства за системни злоупотреби на служители от отделите за Закрила на детето в Пловдив и тяхното ръководство, както и за злоупотреби в дирекция Социално подпомагане Пловдив и др. А също и „прикриване“ на тези злоупотреби от проверяващи органи. Бихте ли разказали по-подробно за това?
Твърденията, които се изложиха на пресконференцията и за които аз тогава носих и папка с документи, доказват множество злоупотреби. Многократно са подавани многобройни сигнали /мога да посоча и входящи номера от години назад/ по едни и същи случаи, по които са представени доказателства. Например, мой клиент е каран да пише заявление, че няма претенции към социален работник, който 6 месеца не е отработил сигнал, за да не бъде уволнен.
Аз разполагам с документи за това нещо.
Много такива данни има. За документи с невярно съдържание, представени пред съдебен орган, които са ползвани по дела от социалните. Доказателства, че от един доставчик на социална услуга, който носи отговорност за деца, за половината уикенди от 6 месеца няма доказателства къде са били децата. Нямаха документите за това нещо и това се установи от съда. Последният случай – как за две деца има искания за оставянето им в институция, като на съда се представя социален доклад, който не отговаря на истината и съдът е установил тези неистини с решението си.
Една година никой не си е направил труда да потърси родителите, за да изготви верен социален доклад.
Единият родител е бил в страната, другият – в чужбина, винаги е възможно да се установи телефонна връзка и да се създаде контакт. Както и за разширените членове на тяхното семейство. Всички тези и много други злоупотреби са подавани като сигнал към инспектората на АСП или към инспектората на Министерството на труда и социалната политика, към Държавна агенция за закрила на детето и всичко това е „замазвано“, като в отговорите пишат: „Установени са някои нарушения“.
Които, уж не били накърнили интереса на детето.
Това цитирам по памет от последния отговор. Как може да твърдиш, че има „някои“ нарушения на правата на деца и на граждани, ама те не навредили? Нарушенията са винаги конкретни. В нито едно писмо няма описано конкретното нарушение, което е установено, дали то е установено или не. Такас е ограничават правата на хората. Преди години хванах една социална работничка как излъга пред съд. Ненка Черноокова, социален работник от Отдел Закрила на детето – Пловдив. След като излъга в съда, аз, за да докажа това, което е направила, бях принуден да я запиша с телефона си.
Пратих записа на Министерството – нищо не предприеха. Казаха, че имало установени „някои“ нарушения.
А шефката на същата тази Ненка Черноокова, Надя Танева твърди в официални писма, че няма наказани служители от Дирекция Социално подпомагане – Пловдив, отдел Закрила на детето. След този случай има още множество установени нарушения, но пак няма наказани. Е, чие е задължението да прилага административна отговорност и контрол спрямо своите подчинени, нали за това е директорка? На тази директорка – Надя Танева, кандидат за депутат от ГЕРБ.
Последните 10 години всичко в ДСП – Пловдив се маскира.
Въпреки, че почти всяка година има отговор на подадени сигнали с установени “някои нарушения”, нищо адекватно не се прави. Тази даже си позволява да се прави на разследващ орган и да праща писма с искане за информация по прокурорска преписка. Как очаквате при това положение да се случи нещо в ползва на децата? И в същото време, ето Ви отговора и на предходния въпрос – как да кажем, че законът е лош, ако проблемът е в институцията и такива като Танева, н-к отдела Баяндурян, соц. раб. Веселинова, с.р. Куков, с.р Учкенова и др.?
Как да Ви обясня, че дете, което се извежда поради риск от единия родител го настаняват в център, а може да бъде настанено при другия родител.
И знаете ли какво казват в официално становище по БНР от АСП?
Че неотглеждащият родител не влизал в категорията „близки и роднини“ по смисъла на Закона на закрила на детето.
Аз по-голям абсурд от това не съм виждал.
Питам ги „другият родител не е ли роднина на детето?“ В закона не го пишело.
Само че, от обща теория на правото, на всеки юрист му е ясно, че законът се тълкува според неговия смисъл и с оглед целта на същия този закон. Не може някой тъпак да обяснява, че при здрав, годен родител, нелишен от правата си, ще пратят детето в кризисен център. Ето всичко това се замазва и маскира под “някои нарушения”, според АСП несъществени. И Надя Танева във всеки отговор пише, че нямало наказани служители.
При последната си жалба до инспектората на АСП и лично в разговор до г-жа Румяна Петкова, шеф на АСП я попитах: „Г-жо Петкова, Вие смятате ли, че г-жа Танева е изпълнила задължението си да упражни контрол върху подчинените си?“.” Смятате ли, че такива служители трябва да работят в МТСП?”. „Г-жо Петкова, смятате ли, че служители, които са изготвили документ с невярно съдържание трябва да работят в Дирекция Социално подпомагане – Пловдив?“. Няма отговор.
За мен това е съзнателно прикриване на поредните злоупотреби.
Ето затова, пресконференциите ще станат ежемесечни и там ще се оповестяват конкретни доказателства. След предходната пресконференция и писмена жалба с описание на нови злоупотреби – до момента никой не ме е потърсил за нищо. Проведох разговори с г-жа Котевска от Социалното министерство, обясних за новия случай. Тя ми каза: „Пусни си жалба“.
Пуснах си жалба и скоро се обаждам и питам: “Г-жо Котевска, какво стана с тази жалба?“ Тя отговаря, че жалбата ще се препрати към Регионална Дирекция Социално подпомагане-Пловдив, за проверка. Казвам й „Ама г-жо Котевска, г-жа Емилия Иванова, която е директор РДСП-Пловдив, е некомпетентна, защо не пратите пак инспектората с ясни указания за адекватна проверка.
Иванова, всички жалби, които тя е трябвало да проверява, са отработени неадекватно и мога да Ви дам конкретни доказателства как по жалба моя или на мои клиенти до министерството, от министерството пращат писмо на Емилия Иванова да извърши проверка, а тя праща писмо до Закрила на детето да й дадат становище. Това ли е проверка? Проверяваният сам да си пише отговора, едва ли не. За мен това е, както казваме на юридически език, релевиране на злоупотребата и неизпълнение на длъжностни задължения.
Вие сте готови да предоставите уличаващите документи на заинтересованите институции?
Всяка отговорна институция, която, съгласно своите правомощия има желание, ще получи обсъжданите писмени доказателстваи информация. Като моля да се има предвид, че много голяма част от доказателствата за злоупотребите и нарушенията се съдържат в досиетата на самите деца. И въпреки, че при всяка една проверка от Инспектората съм искал съвместно с тях да разгледаме документите по конкретни досиета, заедно с родителите, които са в отделите, ми е било отказвано винаги.
Това искане е правено, защото имам доказателства и за изчезнали документи по отношение на дете, по които е водена и прокурорска проверка.
Дори съм им показвал снимки на изчезналия документ, настоявах да се опише в протокола от срещата и въпреки това нищо не направиха. Гражданите не знаят каква информация се събира и „изготвя“ от служителите, докато няма съдебно производство, при което да се запознаят с тази информация, а от отдела не винаги изпращат цялото досие, често отделни документи избирателно, по свое усмотрение.
Няма как Съдът или страната да проверят дали всичко, съдържащо се в досието, е налично, и дали всичко от него е представено.
Имам случай, в който документи от ДСП бяха номерирани чак когато досието беше изискано от Съда. Тоест, до този момент досието не е било с номерирани страници, и в него е можело по всяко време да се добави или да се извади документ.
Заради тези злоупотреби е изготвено предложение за промяна на подзаконов нормативен акт, което предложение бе внесено в министерски съвет, и което трябваше да гарантира на гражданите правото на достъп до информацията, която се събира за тях. Това предложение за промяна беше представено на министър Сачева чрез Висшия адвокатски съвет. Становището, което се върна от МТСП, беше шокиращо.
Очевидно мин. Сачева не може да направи елементарна разлика между искане за достъп до събрана и налична в ДСП информация от правото на информираност за бъдещи действия, описани в ЗЗД-то.
Във всяко административно, наказателно или гражданско производство гражданите имат право да се запознаят с информацията съдържаща се в производството. Само в ДСП не допускат това. Позовават се на ЗЗЛичните данни, но за да получиш документ по този закон, искащия трябва да може да идентифицира документът. А кой може да каже какво точно и кога са изготвили за да бъде посочено.
Смятам, че тези злоупотреби и неуредици могат да бъдат решени сравнително бързо, но трябва желание и знание от съответните длъжностни лица, а не да замазват злоупотребите унищожавайки детски съдби.
Следва продължение.
Интервю на Лора Костова
Пресконференцията в БТА за проблемите по въпроса с родителското отчуждение
Участници:
Андрей Едрев – Председател на УС на Алтернативна енергия
Адв. Васил Попов – Председател на УС на Асоциация за социална, здравна и правна помощ,
Александър Михайлов – родител
Калоян Милев – родител
Димитър Гинчев – родител
23.04.2021
* Сайтът не носи отговорност за верността и съдържанието на личните изявления на лицата, които представят своята позиция. Целта на обективната журналистика е да даде възможност всеки да изложи становището си и да потърси доказателства за истината.
Всички материали по темата за родителско отчуждение и насилие над деца четете ТУК
565