Хепи-Уомън продължава темата с родителското отчуждение.
Г-н Едрев, като студент по право и човек, който активно се бори в защита на децата при случаите на така нареченото „родителско отчуждение“, бихте ли коментирали защо в България все още този проблем се „замита под килима“ и малко са хората, които държат да бъде осъществена някаква промяна?
Като студент по право и човек с богат личен житейски опит и десетки дела зад гърба, както и дузина дела в момента и в обозримото бъдеще, бих могъл да кажа следното:
Родителското отчуждение е тежка форма на психическо и емоционално насилие над деца, лишаващи ги от личен живот, личните права и личните свободи.
А не се говори за него, защото това би шокирало обществото ни.
Пагубно е непознаването на правата, дори човешките, за правата на децата да не говорим.
Повечето родители, възприемат децата си, като обект на притежание върху, които мислят, че имат имат определени права. Тъжното е, че родителството е задължение и най-вече любов към тези деца.
Родители насилват децата си да вярват в лъжи, да променят възприятията им и за другия родител, да обвиняват другия родител в редица престъпления. Това е ужасно за едно дете. То започва да чувства вината в себе си, у него се появява конфликт на лоялност и отчуждаващия родител, без да има това право, поставя детето пред избора „ако не мразиш другия родител, ще съм тъжен”.
За това насилие ще се говори тепърва много. Родителското отчуждение трябва да се криминализира.
Според Вас има ли начин обществото да се противопостави на досегашното безхаберие на държавата и какво трябва да бъде променено?
Първо трябва да създадем общество.
Обществото да изиска от държавата да изпълни Конституцията, защото там е записано, че семейството и децата са под особената закрила на държавата.
В момента държавата е абдикирала от задължението си да закриля семейството и децата. Държава е делегирала отговорността на частни фирми и НПО-та и им заплаща за това от нашите данъци.
Интересът на частните фирми и НПО-та да има такива конфликти, за да могат да оправдаят съществуването си . Дори нещо повече, на тях им трябва „напомпена статистика”, за да получават повече пари. Най общо казано, създаваме проблем, за който трябва да се плаща.
Това е порочна практика, която ние трябва да се изкореним.
Опитваме се дадем гласност на този огромен проблем, като организираме пресконференции и срещи, целящи да възстановим правата на децата ни.
Като баща, на който му е трудно да вижда децата си, точно поради проблемите на родителското отчуждение, мислите ли, че когато двама души имат воля тяхната раздяла да не наврежда на крехката детска психика, те винаги могат да намерят решение извън съда?
Ако двама души имат воля и желание да се разберат в името на децата, този дебат нямаше да съществува.
Тук говорим за родители с нисък родителски капацитет или дори без такъв, които използват децата за оръжие и средство в някаква война, която са проектирали в съзнанието си. Вероятно това е война за надмощие над другия родител, но поради липса на друго оръжие, такива родители използват децата.
А децата са „ядрено оръжие” в ръцете на такива родители.
Във всички случаи, медиатори, ментори, органи по закрила, социални работни използват една и съща мантра „ако вие не се разберете, ние няма как да помогнем”.
Сами разбирате, че това схващане, напълно обезсмисля съществуването на гореизброените и е кристално ясно, че същите нямат интерес да няма конфликти, а напротив, „колкото повече, толкова повече“, както казва Мечо Пух.
И един последен въпрос – конкретно във връзка с интервюто ни с Диана Котева, бивша съпруга на популярния рапър Ицо Хазарта, което предизвика множество коментари, които, за съжаление, се опитаха да изместят главния фокус на проблема.
Но аз предпочитам отново да се фокусираме върху главното.
Какво, според Вас, пречи на родители като Ицо Хазарта, да съдействат и дори нещо повече – да настояват за възстановяване на връзката на детето си с неговата майка и към настоящия момент? Щом е за доброто му, както са категорични психолозите, не виждам какъв е проблемът?
И все пак, се случва точно обратното. Какво мислите?
Уважавам правото на всеки родител да мисли най-доброто за децата си, но без да нарушава техните права. Всеки родител има своя истина за раздялата, но децата не трябва да стават заложници на тази лична истина.
Истината колкото и да е субективна в нашите очи, не трябва да забравяме, че когато се е стигнало до дело в съда, тогава вече освен личната истина има и факти, на които се основават съдебните решения.
Нищо не пречи връзката дете-родител да бъде възстановена, но има едно важно условие за това. Да има искрено желание за това от двете страни.
Благодарим Ви за чудесния завършек.
Интервю на Лора Костова
Пресконференцията в БТА за проблемите по въпроса с родителското отчуждение
Участници:
Андрей Едрев – Председател на УС на Алтернативна енергия
Адв. Васил Попов – Председател на УС на Асоциация за социална, здравна и правна помощ,
Александър Михайлов – родител
Калоян Милев – родител
Димитър Гинчев – родител
23.04.2021
Интервюто ни по повод родителското отчуждение с Диана Котева, бивша съпруга на популярния рапър Ицо Хазарта, предизвика доста коментари. Такъв публикува на страницата ни във Фейсбук и популярната звезда, а също и настоящият й партньор – Иван Кавръков. Публикуваме ги без редакторска намеса.
Ицо Хазарта
Иван Кавръков
Здравомислещи хора, подкрепете каузата ни!
Подпишете петицията!
