Всеки от нас носи своите рани от миналото. Но това, че просто ги имаме далеч не е всичко.
Най-идиотското е, че отново сме във вихъра на миналото и завъртайки ни, той ги докосва отново и отново, причинявайки остра психическа болка и водейки ни към дълбоката бездна на отчаянието.
За споделените спомени
Най-болезненият момент е, когато споделените спомени ни погълнат. Преминавайки през арката на миналото – преживявайки отново вълнението от чувствата, припомняйки си всяко едно действие, нашите романтични и горчиви моменти, затъваме в един своеобразен ад, от който няма излизане.
Забравяме за себе си и игнорираме напълно другите хора. А истината е, че …
Вече всичко е свършило
И затова трябва да кажем „сбогом“ завинаги. С любов, с топлина, с благодарност, с болка, ако щете, но трябва. Да пожелаем на човека да бъде щастлив, здрав, прекрасен, да го пуснем и да продължим напред. Да изречем магическата формула: Прости ми, прощавам ти, сбогом и да затворим вратата завинаги.
Облекчението, което ще сложи край на страданието
Дори не можете да си представите какво облекчение е това! Старата болка, която е изсъхнала в душата, ще изчезне напълно, няма да има повече белези от нея, няма да има вина, срам, безплодна надежда, както и нищо останало от страданието, раздирало доскоро душата…
Приемаме, живеем, пускаме
Това, което се случи, вече се случи…
Всеки е имал своите основателни мотиви и причини да направи точно това, което е направил. Всеки един е допринесъл за случилото се.
Любовта се появява изневиделица, после си отива също толкова неочаквано и никой не е умрял от това. Това не е нито добро, нито лошо, това е реалността. И миналото.
Никой не е виновен за нищо
Да се срамуваш и да си виновен за миналото е безсмислена загуба на време и ценни ресурси. Да срамуваш и обвиняваш другите означава да провокираш агресия.
Важно е да анализираме действията си, да разберем какво и как бихме могли да поправим сами и да си направим правилните изводи за бъдещето.
Защо всеки един от нас двамата е направил точно това, което е направил и как всъщност сме се чувствали, е почти невъзможно да се установи. И, всъщност, вече няма никакво значение.
Време е да платим сметката
Ако, обаче, след като сме отхвърлили чувството за вина, установим, че сме сгрешили, че сме причинили щети, необходимо е да се замислим.
Да коригираме, да компенсираме, да помолим за прошка. Това е най-трудната част от раздялата, но, повярвайте, тя е най-освобождаващата.
Вълшебната думичка „благодаря“
Благодаря на хората и ситуацията за всички хубави неща.
Ако сте живи и можете премислите всичко, тогава всичко не е толкова страшно.
Със сигурност е имало хубави моменти, топли спомени, уроци, подаръци и общи дела.
Може би други хора не биха могли да ви го дадат.
Ценният опит е навсякъде, само дето понякога е болезнено или неприятно да го приемем.
Не ни остава нищо друго, освен да го преживеем.
И най-накрая да получим желаното облекчение…
14586
