Любов и връзки

Да си измислиш любов  

да си измислиш любов

Когато те няма, Любов, сърцата ни изсъхват от мъка… В душата ни е опустяло, тихо, а времето е сякаш замряло и не ще и не ще да върви.

Щом се събудим сутрин и отворим очи, светът ни изглежда толкова чужд и различен. На километри далеч от това, което ни се иска да бъде. И сме натъжени. Защото се чувстваме отчуждени, никому ненужни, празни… Непотребни дори.

Да, такива сме си ние, хората. Не можем да живеем в самота, неразбрани и необичани. Сърцата ни копнеят за топлина, затова, когато не я намираме, просто … си я измисляме.

Не ни остава нищо друго.

Понякога го правим несъзнателно. Друг път съвсем умишлено. И в двата случая оставаме излъгани, но в момента, в който правим стъпката в грешна посока, тя ни се струва най-правилната. Защото сме просто човеци и нищо човешко не ни е чуждо. И можем ли да се обвиним за това, че се стремим да бъдем щастливи?!

Да си измислиш любов не е грешно и не е подсъдно.

Но е жалко.

Защото докато живеем в своя измислен свят, там, някъде в пространството навън, ни чака нещо значимо и истинско.

Понякога не е нужно дори да го търсим далеч. Достатъчно е да се огледаме около себе си, само че една идея по-внимателно.

И тогава, нищо чудно да забележим, че докато сами сме се вкарали в капана на измисления си свят, някой, точно до нас, е готов да ни върне в реалността. Но в една друга, щастлива реалност, не като тази, която сме познали досега.

Казват, щастието нахлувало в живота ни ненадейно. Ей така, докато си пием, например, сутрешното кафе…

Неочаквано осъзнаваме, че не сме сами. Че някой мисли за нас, но ние, в гонитбата на своите илюзии, просто сме пропуснали да отбележим този факт.

Защото да живееш в измислица си има своето предимство – съзнанието ни рисува всичко в точните багри и цветове, за които не просто мечтаем, а неистово копнеем.

Надаряваме нашата измислена любов с качества, които така много искаме да видим в нея.

Да, в илюзиите винаги всичко е красиво!

Но това е фалшива и измамна красота, от която, всъщност, нямаме нужда. Която ни дърпа назад, а не открива пред нас нови пътища и нови Вселени.

А всичко, което трябва да направим е просто не само да гледаме , а да видим. Да видим това, което е пред очите ни. И да му се отдадем напълно.

Когато те няма, Любов, сърцата ни изсъхват от мъка…

Но няма ли те наистина или просто, заети да те измисляме, не гледаме в правилната посока?!

284

Similar Posts