Как се отразява проблемът с родителските конфликти върху обществото ни?

Хепи-Уомън започва публикуване на поредица от материали, с които ще се опитаме да дадем по-голяма гласност на този проблем в обществото. Ние всички сме отговорни за бъдещето на българските деца. Нека се обединим и да намерим най-доброто решение. Заедно можем да го направим.

Справка от Асоциация за социална, здравна и правна помощ, изготвена от председателя адв. Васил Попов

ОБОСНОВКА НА ПРОБЛЕМА ЗА РОДИТЕЛСКИТЕ КОНФЛИКТИ И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ОБЕЩЕСТВЕНО ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН ЖИВОТ НА СТРАНАТА.

Изходни данни:
По данни на НСИ:

Брой деца по възрастови групи /данни от НСИ/ за 2016г.

0г. – 64 665

1-4г. – 265 610

5-9г. – 349 350

10-14г. – 321 394

15-19г. – 309 596

Общо около – 1 953 652 деца.

През 2016г. сключени бракове общо за страната – 26 803.

През 2016г. разводи общо за страната – 10 603.

Около и над 1/3 са разводите

Раждаемост за 2016г. общо за страната 65 446 от тях:

родени в брак 26893
родени извън брак 38091
Няма статистически данни за т.нар. семейно съжителство поради липсата на административен мониторинг.

От представените данни могат да се направят следните обобщени изводи :

Може да се приеме, че близо всеки трети брак се разпада. Родените в тези бракове деца са под потенциален риск поради лишаването им от грижата на другия родител, потенциални родителски конфликти, увреждане на модела на семейните отношения и преекспониране на вредите върху децата. При всички случаи е нарушен най-добрия интерес на детето.
Изхождайки от т.1 е допустимо да се приеме, че всяко трето семейно съжителство също се разпада. /няма разлика между брачното и безбрачното съжителство по отношение разпада/запазване на семейството, респективно отношенията деца-родители/
Следователно по най-общи сметки 1/3 от децата са под потенциален риск от родителски конфликти, насилие в семейството увреждане/деформиране на семейния модел, отношенията между мъж –жена.
Ефекта от уврежданията и риска за децата се преекспонира в модела на поведение и семейно съжителство на следващото поколение.
Последици:

– намаляване на отношенията основани на семейство, независимо дали са в брак или без брак.

– една от причините за намаляване на раждаемостта предимно сред образованото и работещо население, което се стреми да осигури спокойна и устойчива среда за децата си. То осигурява и основния дял на БВП на РБ.

– пряко повишаване на криминогенните фактори за битова престъпност, осъществяване на домашно насилие, повишен риск от домашно насилие при неизпълнение на режим на лични отношения, злоупотреба с деца, латентно психическо насилие над децата под формата на отчуждаване, манипулира и др. /наличие на не отразено, нерегистрирано психическо насилие над деца/,

– деца водени на отчет в Детска педагогическа стая: ОБЩО 9096деца/ 8-13г. 1973деца/ 14-17г. – 7123 / данни към 2016г.

– престъпления против брака, семейството и младежта, по гл. 4 НК. 1056 за 2016г. от тях 807 общо, от тях за неплатена издръжка 791 разликата от 16бр. не става ясно по кои текстове от тази глава са. 249 са престъпленията против младежта. НЯМА ДАННИ ЗА ДЕЯНИЯ ЗА НАРУШАВАНЕ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛ И ДЕТЕ, НЕ СЕ РЕГИСТИРАТ И ОСТАВАТ НА НИВО ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОВЕРКА. след промяна в НК от 2019г. това престъпление е декриминализирано и е от частен характер.

– Към 31.12.2016 г. на територията на страната функционират 605 социални услуги за деца, с общ капацитет 13 462 места, както следва: 121 Центъра за обществена подкрепа, с общ капацитет 4 887 места; Родителските конфликти се отработват предимно от ЦОП-ве, но ефективността е изключително ниска.

– По данни на АСП през 2016 г. 147-те отдели „Закрила на детето” (ОЗД) са работили по 35 103 постъпили сигнали за деца в риск. НЯМА ДАННИ КОЛКО ОТ ТЯХ СА ВСЛЕДСТВИЕ РОДИТЕЛСКИ КОНФЛИКТИ. Много от случаите остават нерегистрирани, поради връщането на граждани и не завеждането на сигнали, много от тях се повтарят поради неадекватната работа на социалните и ЛИПСАТА НА АДЕКВАТНА ПРЕВЕНЦИЯ.

– необразованото население и голяма част от малцинствените групи не отдават значение на тези обстоятелства и за тях това не е пречка за създаването на деца. Повишаването на дяла на тази част от населението води до увеличаване на социалните разходи на РБ.

– повишаване на разходите на държавата в опитите си по изкуствен начин да стимулира раждаемост сред образованото и работещо население. Обикновено крайно недостатъчно за да се компенсира спада. Очевидно през последните години.

По смисъла на §1 ЗЗД т.11. „Дете в риск“ е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист; ТЕ СА ИЗВЪН ПОСОЧЕНИТЕ ПО ГОРЕ ДАННИ,

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

1. По смисъла на правилника:
„Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
„Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
„Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
„Сексуално насилие“ е използването на дете за сексуално задоволяване.
„Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
ОТРАЖЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ КОНФЛИКТИ И СИСТЕМАТА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА КЪМ МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС.
Основния брой лица които формират в най-голяма степен БВП на РБ са заетите в малък и среден бизнес. Това са основните данъкоплатци на държавата.
За да работи ефективно човек, било то организирайки собствен бизнес или като наемен работник, трябва да има адекватен и пълноценен достъп до услугите и регулаторните механизми на държавата свързани със семейството му и породените от обществено икономическите отношения проблеми с децата и семейството му. Един от основните аспекти определящи човешкото поведение са отношенията в семейството, близките и децата. Пирамидата на потребностите на човека, Ейб. Маслоу.
Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс.
Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
Духовни: познание, себереализиране.
Ангажирането на човек с проблеми за децата му, неефективността на държавната администрация в тази насока отнема изключителен психологически и интелектуален ресурс. Води до постоянен стрес и стресови ситуации, които пряко рефлектират върху дейността на лицата.
Изразходва се неефективно огромен финансов и времеви ресурс за почти неуспешно преодоляване на възникналите проблеми. При наличие и законово задължение на държавната администрация да спазва ефективно законодателството в сферата. Повишаването на разходите на държавата по повод неефективното правоприлагане, се отразява пряко на БВП и косвено на данъчната тежест на малкия среден бизнес. Правоприлагането е разходно перо за бюджета.
Увеличаването на криминогенните рискове също водят до ангажиране на финансов и емоционален ресурс на гражданите и на държавата. Налице са престъпления породени от незачитане на съдебните решения, част от които ескалират до тежки криминални деяния, дори и убийства, ескалация на актовете на домашно насилие. Последиците от неадекватно правоприлагане оказват влияние и върху работната ръка в РБ.
В дългосрочен план, това води до съществено увреждане на обществото, което не може да бъде оценено в измерими параметри.
ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ:
Засилване контрола върху държавната администрация и в частност отделите за закрила на детето за по-ефективно преодоляване на проблемите. Наличен е ресурс за това.
Основна тежест при справянето с проблема да се възложи на превенцията, чрез наличните системи за административен контрол и въздействие. Както и на принципа – неизменност на налагане на санкцията при констатиране на нарушение.
Повишаване информираността на гражданите по въпросите свързани с възможностите, правата и задълженията на държавната администрация. Основна роля тук имат НПО.
По отношение т. 3 и връзката с малкия и среден бизнес, и НПО сектора – възможност за бърза и адекватна помощ и разясняване на правни и социални възможности.
Много строг извън ведомствен контрол върху доставчиците на социални услуги за деца.
други
ОСНОВНА ПРАВНА РАМКА

ИЗВАДКИ ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

зачитане и уважение на личността на детето;
отглеждане на детето в семейна среда;
осигуряване най-добрия интерес на детето;
специална закрила на дете в риск;
насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
временен характер на ограничителните мерки;
незабавност на действията по закрила на детето;
грижа в съответствие с потребностите на детето;
осигуряване развитието на дете с изявени дарби;
насърчаване на отговорното родителство;
подкрепа на семейството;
13. превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
контрол по ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила

Чл. 4. (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
настаняване в семейство на роднини или близки;
осиновяване;
настаняване в приемно семейство;
предоставяне на социални услуги – резидентен тип;
настаняване в специализирана институция;
полицейска закрила;
специализирана закрила на обществени места;
информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
осигуряване на правна помощ от държавата;
специални грижи за децата с увреждания;
…………

Функции на дирекция „Социално подпомагане“

Чл. 21. (1) По този закон дирекция „Социално подпомагане“:

осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;
………

Мерки за закрила в семейна среда

Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
(изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) насочване към подходящи социални услуги в общността;
(доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
(изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
(изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;
(нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Настаняване извън семейството

Чл. 26. Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

(2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя пред районния съд.

(3) Искането за настаняване, направено от дирекция „Социално подпомагане“, се придружава от:

доклад от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;
декларациите от роднините или близките на детето в случаите по чл. 27, ал. 3 и 4; за отказ за настаняване на детето при близки и роднини.
…….

Чл. 35. (1) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

(2) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

Извадки от Правилник за прилагане на закона за закрила на детето

Допълнителни разпоредби

ИЗВАДКА ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция „Социално подпомагане“.

(2) Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Сигналът може да постъпи в дирекция „Социално подпомагане“ писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията.

(2) Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране съгласно приложение № 1.

(3) Устно постъпилият сигнал се описва във формуляр съгласно приложение № 2, след което се завежда в дневника по ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Активно набиране на информация се осъществява чрез проучване състоянието на децата и семействата в общината.

(5) Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“.

Чл. 11. Сигнал по въпрос, който се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) При постъпване на сигнал в органите за закрила на детето по чл. 6 и 6а от Закона за закрила на детето за нарушаване правата на дете сигналът се изпраща незабавно в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето.

Чл. 13. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ съвместно с началника на регионалния инспекторат по образованието и директора на районния център по здравеопазване предоставят писмено информация на всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, специализирани институции, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари за телефон и адрес за уведомяване съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето.

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция „Социално подпомагане“, личен лекар и от други източници при необходимост.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Социалният работник в дирекция „Социално подпомагане“ след извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Срокът за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала е 10 дни от получаването му в дирекция „Социално подпомагане“.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Срокът за оценяване по случая е 4 седмици от получаването на сигнала в дирекция „Социално подпомагане“.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.)

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) (1) Въз основа на направената оценка социалният работник изготвя план за действие, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила.

(2) Планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.

(3) Социалният работник организира периодично срещи за преглед на оценката и изпълнението на плана за действие с всички заинтересувани страни.

(4) Срещите по ал. 3 се провеждат периодично в зависимост от развитието на случая, но най-малко на 6 месеца.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Социалният работник открива досие на детето, в което се прилагат събраните по случая информация, документи и формуляри съгласно приложение № 3.

Чл. 18. (1) Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето.

(2) Мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие.

(3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.

(4) При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Задължителното предписание по ал. 4 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя на детето, родителите, настойниците и попечителите или на лицата, полагащи грижи за детето:

информация за социалните услуги за деца и семейства на територията на областта съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие;
списък на доставчиците на съответната социална услуга;
(отм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.)
(2) Родителите или лицата, полагащи грижи за детето, както и децата се насърчават за активно участие в избора на социалните услуги.

(3) При определяне на необходимостта от ползване на социални услуги първостепенно значение имат висшите интереси на детето.

* Сайтът не носи отговорност за верността и съдържанието на личните изявления на лицата, които представят своята позиция. Целта на обективната журналистика е да даде възможност всеки да изложи становището си и да потърси доказателства за истината.

Всички материали по темата за родителско отчуждение четете ТУК