Езотерика

Има хора, които Вселената ви праща единствено за да израстат около вас

хора изпратени да израстат до вас

В житейския ни път Вселената ни среща с различни хора. Някои идват, за да ни осигурят растеж, а други, за да се възползват и получат шанс да израстат край нас.

Днес обаче ще говорим за втория тип. Най-често това са заблудени души, объркани личности, които инстинктивно търсят някой, който може да се окаже техен спасителен пояс. Тоест, да намерят в него поне някаква опора от безмилостните вълни на живота.

И в точно в момент, в който стихията е готова да ги погълне завинаги, вие прекосявате океана на тяхната Съдба със своята лодка, давайки им възможност да поемат глътка въздух. Спасявате ги от житейската буря и се превръщате в техен пристан, в тяхна морална опора.

Как ги забелязвате ли?

Тези хора крещят възможно най-силно. Те просто правят всичко възможно, за да ги забележите. Може би се преструват на такива, над които вие бихте се смилили на драго сърце. Или пък са се промъкнали тайно на вашата лодка, страхливо оглеждайки се наоколо.

Или може би тези хора са вече така обездвижени от собствената си несретна съдба, че дори не е необходимо да правят нещо, а просто се пренасят до вас, подобно на жалка треска от носещ се безцелно сред океана дървесен труп.

Точно в този момент вашето състрадателно сърце не издържа. Издърпвате треската от мъртвия пън на борда на своята лодка, поразчиствате, правите й място на пейката и така започва всичко.

В някои случаи дори отваряте бутилка ром, запазена за специални случаи, защото си въобразявате, че поводът е такъв.

Непознатият ви изглежда добър, той ви разказва интересни истории, може дори да плете морски възли и още куп други неща.

Погледът му е най-впечатляващ – той гледа към вас като към своя спасител!

И усещате чувствата му толкова осезаемо, сякаш ви заливат в лицето с цяла кофа искрена благодарност и неизказана отдаденост и вълнуващи трепети, които могат да оставят човек без дъх.

Той ви пита, вие отговаряте.

Той залита, вие го подпирате.

Той скърби, вие го утешавате.

Той пада, вие го вдигате.

Той ви се възхищава.

Вие решавате, че сте открили човека, с когото да направите перфектния дует.

Вие сте началото, той е продължението.

Вие сте хлябът, той е солта.

Вие сте семето, той е почвата.

Вие сте импулсът, той е движението.

Изведнъж вашата лодка ускорява и се втурва все по-бързо и по-бързо в обятията на морската шир. Удоволствие е да я управляващ – такава красота, прекрасен спътник!

И тогава идва моментът, в който и двамата приемате всичко това за блаженство. За удивително приятелство или дори любов.

Мистериозно единство на две души, което превръща черно-бялата рутина на живота във феерия, чудо, удивителен блясък…

Всичко би било чудено, докато не дойде следващият момент. Моментът, в който вашият спътник се превръща от мокър пън, удавник, хванал се за сламка, във важен човек.

Мислите му са объркани и уморени. Той се дразни от това, че е нищо повече от ваша лоша имитация…

Неговото Аз е станало по-силно и изисква непреодолимо освобождаване.

Идва моментът, когато той се нуждаеше от собствена лодка, защото вече не желае да дели пространството с вас.

И тогава, най-неочаквано, вие се превръщате от благодетел в съперник. Вече не сте спасител, вече сте досадна личност с лодка, която няма как повече да делите дружно. И понеже не можете да я разцепите, тъй като и двамата ще се удавите, мократа доскоро треска от мъртъв пън, просто ви изтиква извън нея.

В този момент става ясно, че вашето приятелство не е било ваше приятелство. Били сте отбор, който още от самото начало е изглеждал неравен.

Ако не сте имали късметът да притежавате спасителната лодка, а сте били просто две лодки, цепещи морската шир с еднаква скорост, този човек не би избрал вас.

А вие? Вие пък едва ли бихте го избрали, ако той не е изглеждал в оня миг така трогателно беззащитен! Така нуждаещ се помощ и подкрепа, че всичко това е докоснало сърцето ви по начин, по който не бихте могли да му откажете.

И така сте внесли жалката треска от мокрия дървесен труп в лодката, давайки й възможност да направи това, което по-късно тя наистина решава безмилостно да направи.

Какво се случва след това?

Известно време и вие, и треската отказвате да забележите промяната. Ръцете й посягат към веслото, но не са така опитни и сръчни както вашите. И това я дразни. Вашите качества ясно й показват кой е капитанът тук. И тя не може да се примири.

Мястото в лодката е ограничено, което допълнително напряга ситуацията.

В един момент става толкова претъпкано, че ви става трудно да се стигнете един друг. Но вие продължавате да споделяте това пътуване, защото сърцето ви е чисто и чувствата – искрени.

И точно това е вашата грешка.

Доскоро мъртвият мокър пън, вече е придобил толкова огромно самочувствие, че е склонен да ви изтика зад борда на собствената ви лодка.

Вероятно се чувствате объркани, нещастни, обвинявате се за своята наивност и доброта?

Недейте.

Мокрият пън не е в състояние да управлява лодката без вас. Скоро той отново ще се превърне в плуващо безцелно парче дърво, защото не е способен на нищо повече от това.

А управлението на собствената ви лодка отново ще бъде във вашите ръце.

Превод и редакция: Лора Костова, happy-woman.bg

1097

Similar Posts