Изкуството в нас

Изкуството нямало нищо общо с реалния живот – сериозно ли?

изкуството-и-реалният-живот

Битува мнението, че изкуството няма нищо общо с реалния живот. Това, обаче, е абсолютно погрешно. Изкуството е навсякъде и то е част от нас. То е създадено заради нас самите. Животът, пречупен през призмата на твореца – това поне твърдят дебелите книги, стане ли дума за това, какво се крие зад думата изкуство.

Но нека оставим дебелите книги за момент настрана. Не всички можем да отделим време да ги четем, особено сега, когато животът стана толкова напрегнат. Обичаме да го наричаме динамичен, но, всъщност, истинската дума си е напрегнат.

Напрежението е навсякъде около нас – и в дома, и на работа, и на улицата, навсякъде. Но изкуството също е там, просто чака да го забележим, за да „излее“ лечебната си сила върху нас и да ни помогне да бъдем по-щастливи и по-вдъхновени.

Ще попитате как така изкуството е навсякъде край нас, не стои ли заключено зад дебелите стени на концертните зали, опустелите художествени галерии, операта и на други типични места.

Не! Сред нас е. Изкуството извира от нас всеки ден, ежечасно, всяка минута и всяка секунда, за да ни направи по-добри и по-осъзнати, да ни даде надежда и криле, с които да полетим над негативното и да следваме собствения си хармоничен път.

Изкуство е когато сутрин, още сънени, сипваме чаша ароматно кафе в любимата си чаша и се наслаждаваме на този кратък и неповторим миг спокойствие. Изкуство е да бъдем себе си, да чуем вътрешния си глас, дори и само за кратко, защото после пак ни очакват дълги часове работа, решаване на неотложни проблеми и всичко останало, с което нашето модерно ежедневие ни среща.

Можем да усетим силата на изкуството, когато се обличаме за работа, когато избираме как да изглеждаме днес, на каква прическа да заложим, какъв грим да поставим според повода, настроението, надеждите и мечтите ни.

Изкуството ни пресреща в упор и с първата прекрасна мелодия, която чуем по радиото или пък от електронните устройства, с които вече сме се сраснали. Музиката, без значение от нейния стил, винаги въздейства облагородяващо. Тя изостря сетивата ни, навлизайки дълбоко вътре в нас, за да ни промени и направи по-вдъхновени, по-добри и съпричастни към чуждата болка.

Изкуството ни чака зад ъгъла, когато пред очите ни се разкрива прекрасната гледка на току-що измития и подреден павилион за цветя, където в огромни вази ни се „усмихват“ прекрасни форми и цветове! И, попивайки от тяхната прелест, бързаме да заситим неистовата ни нужда от красота, хармония и любов.

Изкуството ни чака в офиса, в добре подреденото и оформено с много естетика пространство, в подредбата на собственото ни бюро, украсено по наш вкус и разбиране за красота.

Изкуството е и в нашите домове, в хармоничния интериор, където всичко е поставено така, че да излъчва магична простота и хармония, да създава усещане за уют и спокойствие. Защото домът е нашата крепост, където се зареждаме с енергия и воля за живот.

Общуването помежду ни, това също е изкуство. Да бъдем внимателни, грижовни един към друг, да не се обезсърчаваме взаимно, а точно обратно – да се подкрепяме и вдъхновяваме. Това е едно от най-висшите проявления на изкуството, защото касае отношенията между нас,  човешките същества. Най-висшите на тази земя и същевременно най-противоречивите.

Така както не е нужно да срещнеш Бог, за да повярваш в неговото съществуване, не си мислете, че ако не сте посетили нито една изложба досега, не сте изгледали нито една опера или балет, вие не сте се докоснали до Изкуството. Или още по-зле – че сте недостойни за него. Защото това изобщо не е вярно. Просто за всичко си има време.

14

Similar Posts