Нашият мозък е продуктивен само 2 часа на ден, толкова много работи неокортексът. Твърде много консумация на енергия, тялото храни мозъка, за да оцелее и се опитва да не го включва, за да пести енергийни резерви …
Мозъкът е компютър, а невронните връзки са процесори
Тази система работи на електричество, както всеки компютър. Невроните произвеждат електричество с помощта на химия, като литиевите батерии. За целта има цял комплекс вещества – глюкоза, невротрансмитери, други вещества.
Можеш да бъдеш Човек само когато си отпочинал
Желателно да знаете „принципа на Парето 20/80“: когато 20% дава 80% от резултата, а 80% от енергията е там, където инвестирате, в този сценарий това дава нетна продукция от 10-15% . Когато мозъкът работи във висока активност, той може да различи главното от второстепенното. И тогава можете да се съсредоточите на 100%.
Когато си изясним тези точки по-горе, тогава можем да видим какво правят хората и защо има толкова много трагедии в живота им. Те решават важни за живота въпроси в най-нискоенергийна форма. Резултатът от подобни решения е отрицателен.
В това състояние планирането е грешка.
Никаква мотивация няма да ви помогне
Следователно, когато правите „списък със задачи“ за една седмица, трябва да планирате в рамките на тези два часа. Не забравяйте, че когато мозъкът се измори, той става по-податлив на внушения, такъв човек е лесен за влияние – нещо, което манипулаторите обичат да използват. Всеки тих звук може да ви извади от работния ритъм. Когато човек е уморен, тези «паразити на съзнанието» включват лимбичния мозък. Така те създават заплаха за човек, той трябва постоянно да отговаря на предизвикателствата на съдбата. Колкото по-уморен си, толкова повече реагираш.
Пример: възрастни хора, те реагират на звуци, шумолене и т.н. Такъв човек се дразни от всичко. Така работи реактивният мозък.
А когато си отпочинал, когато си се наспал, когато си образован и си извън заплашителна среда, тогава катаклизмите не те засягат. Ето защо всички планове трябва да се правят в такова състояние, на място, където всичко е наред и сте спокойни.
В състояние, в което човек има проблеми: не е изплатен заем, половинката изневерява, човек е на прага на уволнение и т.н., мозъкът веднага се „уморява“ от мощният стрес, включва лимбичната система и човек прави грешка след грешка. С такъв мозък е невъзможно да решавате проблеми – колкото повече се борите, толкова по-лош ще бъде резултатът.
Основното е да се научите да разпознавате реактивните състояния, при които не можете да разрешите никакви проблеми, дори не можете да мислите.
Спете достатъчно, ходете пеша, приемайте витамини. Ако това не помогне, непременно отидете на специалист. Задачата е да се спре «усукването» на мислите.
Как да разпознаем „маймунския мозък“?
Идва голяма скорост на мислите, създава вихрушка на ума. През цялото време просто реагирате, без да имате време да помислите, да вземете решение, критичното мислене е изключено. Вие се борите с решението, като по този начин изтощавате нервната система. Така афективният мозък се включва още по-дълбоко.
Веднага след като сте достигнали това състояние, дезидентифицирани от мислите, тогава идва разбирането, че сте готови да решавате проблеми. Трябва да обърнете внимание на дишането, на пулса на сърцето. В нормално състояние пулсът е 60-65 удара в минута, налягането е нормално, дишането – стабилно. Мозъкът започва да работи по-бавно, по-близо до алфа ритъма и преценките стават дълбоки.
Какъв извод можем да си направим?
Нашият мозък е квантов компютър. Работи чрез асоциация, тоест когато човек влезе в лимбичната система („маймунския мозък“), тогава този мозък му подхвърля ужаси, сценарий колко страшно и опасно може да е това или онова. Когато „маймунският мозък“ работи, не оценяме правилно реалността. Винаги имаме нещо като филм на ужасите в главите си. И през нощта сънуваме ужасни кошмари. В това състояние няма решения, а само силен ужас и страх. Защото мозъкът изтегля негативната реалност – просто такава е програмата му.
„Маймунският мозък“ работи с адреналин, допамин, норепинефрин и когато човек е във властта на тази химия, той не може да направи нищо. Химията определя коя част от мозъка ще работи и коя реалност да се включи.
Затова е важно да можете да разпознавате такива състояния, да си починете навреме и да „заредите батериите“. Вземете лекарства, ако е необходимо. Включете неокортекса („човешкия мозък“), той работи върху ендоморфините – това е система от вътрешни естествени опиати. Тогава можете да „изтеглите“ нормални, добри прояви на живота. Ще започнете да обичате живота и ще станете по-щастливи.
Важно е не да се планират събития, а да се види, че мозъкът е в ендоморфиновите програми и програмата на неокортекса.
Научете се да разпознавате тези състояния, които са „паднали“ и се научете да се „издигате“ от тях. Създайте свой собствен алгоритъм и когато го разпознаете, предприемете стъпки, за да го промените. За целта се разхождаме, релаксираме, срещаме се с хора, с които се чувстваме добре, отиваме на онези места, където е активирана програмата за ендоморфин.
Не се преуморявайте! Колкото повече се уморявате, толкова по-често се включва „маймунският мозък“.
Планирайте почивката си. Не забравяйте, че мозъкът ви работи само 2 часа, фокусирайте се само върху вашите въпроси, от които зависи животът ви.
Научете се да поставете акцентите правилно!
312
