Във форма Лечение на зависимости

Как да спасим близките си от зависимости: Блатото на алкохолизма – фази

Как-да-спасим-близките-си-от-зависимости (1)

Скъпи читатели, за нас е чест да ви срещнем, макар и задочно, с една жена, чието име е познато на много хора, сблъскали се лично с проблеми, свързани с психичното здраве. Става въпрос за д-р Румяна Бонева – дългогодишен лекар в ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков – Бургас, от няколко години пенсионер. В своята дългогодишна практика тя е успяла да помогне на много болни и техните близки, които винаги ще я помнят с благодарност и обич. 

Специално за читателите на happy-woman.bg, д-р Бонева предоставя своята книга, насочена към един от най-сериозните проблеми на нашето съвремие – алкохолизмът и другите зависимости. В нея близките на болните могат да намерят много полезна информация, която ще ги ориентира как да помогнат на любимите си хора.

БЛАТОТО НА АЛКОХОЛИЗМА

За да ви представя по- картинно какво представлява Алкохолизма и през какви стадии преминава заболяването , ще използвам следното сравнение:  Представете си едно блато. От страни то прилича на безобидно езеро. На брега са опънали палатки почиващи семейства, компании с приятели бродят наоколо, пеят птички, слънцето приятно препича цялата идилична картинка. И почти никой не се сеща, че това не е езеро с чиста вода, а омагьосано блато , пълно с алкохол…Макар че има една малка табелка за тези, които имат очи да видят и на която пише:

ВНИМАНИЕ! АЛКОХОЛИЗЪМ!

 НАЧАЛНА  ФАЗА

Отначало някой от компанията притичва, цопва с боси крака в блатото и сред общия смях се връща обратно на брега. После  на някои им харесва  тази игра повече, отколкото на останалите и те нагазват все по- надълбоко и по- често  в блатото…Отначало си мислят, че им е хубаво от общата веселба…Но постепенно разбират, че самото блато е това, което им доставя удоволствие и все по- често влизат в него…С други думи, бъдещият алкохолик започва да пие все повече и по- често, отколкото останалите хора и това му доставя по- голямо удоволствие, отколкото на тях…Накрая, за да се почувства добре, той започва да пие  почти ежедневно и непрекъснато търси повод, „ за да пийне по едно”…После изпитото обичайно количество алкохол престава да му действа както преди и се налага да увеличи изпитата доза. Или както казват лекарите, ПОВИШИЛ СЕ Е АЛКОХОЛНИЯТ ТОЛЕРАНС. Също както при наркомана, който непрекъснато увеличава и увеличава приетата доза…В тази фаза бъдещият алкохолик може да остане  от шест месеца до две години, БЕЗ ДА Е РАЗВИЛ  ФИЗИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ КЪМ АЛКОХОЛА, или образно казано, той все още може да нагази до глезени в  блатото и след това да се измъкне невредим, по собствено желание на спасителния бряг…Цар Алкохол все още не го е взел като пленник в своето царство…

След това започват да се случват странни неща…Изпил не повече от 100г. концентрат, нашият герой получава нещо като затъмнение на съзнанието и някои детайли от преживените събития започват да му се губят. Загрижен другите да не разберат, че нещо  тревожно се случва с него, бъдещият алкохолик започва да пие тайно, за да не бъде упрекнат. Ако трябва да отиде на гости или пък да посети някакво социално събиране, първата му мисъл е за това , дали там ще има достатъчно алкохол. Става нервен  преди сервирането на алкохолните напитки и стараейки се другите да не го забележат, изпива бързо и жадно първите две чаши алкохол, за да може да пие после наравно с другите… Но все още пие предимно вечер, постигайки пълно отпускане и притъпяване на чувствата… Това му създава угризения  и той започва да избягва разговорите за алкохол .Всички тези сигнали сочат, че започва  началното развитие на Алкохолната болест. Ще го наречем  ПРОДРОМАЛНА  ,/ НАЧАЛНА  ФАЗА/.

Неусетно дори за себе си, пиещият започва да се изолира от обществото, за да прикрие пристрастеността си към алкохола. И ако в този момент той осъзнае сериозността на състоянието си или пък близките му имат необходимата информираност и насочат вниманието му към зараждащия се проблем, то тук е моментът  застрашеният да се измъкне от блатото невредим…Сам, без излишни драми, с едно просто движение- просто такъв човек   НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОКОСВАПОВЕЧЕ ДО АЛКОХОЛ!.. Да не стъпва повече в блатото, което се кани да го погълне…

А по- навътре в блатто има табелка с надпис : КРИТИЧНА ФАЗА.От тук  нататък блатото става все по- дълбоко и по- опасно! Човекът вече не може да се въздържа от употребата на алкохол. Алкохолът е засегнал рецепторите в мозъка му   и при неговата  липса както мозъкът, така и цялото  тялото  жестоко  страдат, както биха страдали, ако останат без храна и вода… Оформеният вече  алкохолик  не може да контролира изпитото количество алкохол и се превръща в един от хилядите, за които се казва : „БЕЗ ЕДНО МОЖЕ, НО С ЕДНО НЕ МОЖЕ!..” Или вече е на лице симптомът на ЗАГУБА НА КОНТРОЛА НАД ИЗПИТОТО КОЛИЧЕСТВО АЛКОХОЛ. Загубата на алкохол означава, че всяко приемане, дори и на малки количества алкохол, дори и под формата на лекарство, отключва верижна реакция , изразяваща се в ненаситна жажда за поглъщане на  все повече и повече алкохол. Пиещият се налива до напиване, достигайки до момента ,в който не може да приема повече алкохол. А поводи за напиване колкото искаш- случайна среща, гостуване у роднини, служебен банкет…Болестната невъзможност да се спре алкохолната консумация се забелязва след , а не преди  приемането на първата порция алкохол. Или казано по- просто, ако не се посегне към ПЪРВАТА ЧАША, КОЯТО ДА СТАРТИРА ПРОЦЕСА, човекът, станал зависим няма да се напие, макар че вече е омагьосан от блатото, заболял е от болестта Алкохолизъм  и  Цар Алкохол  ехидно се хили и го чака там, на дъното на блатото…

На заболелия от Алкохолна болест все не му се вярва, че вече не може да пие „като другите” и постоянно се опитва да докаже на себе си и околните  обратното, но , уви, всяко посягане към чашата води до напиване…Постоянно се самозалъгва, че „ неговият случай е по- различен”, че той наистина е имал причина да се напие- за добро или зло, лош началник или пък неразбрана  жена- всичко влиза в употреба, списъкът с оправданията  е  безкраен…

Алкохоликът вече чувства, че това са си негови измишльотини и вече сам не се уважава, но пред другите се перчи ,започва да се самоизтъква ,дори може и да пожъне успехи в работата си, защото все още не е деградирал и не е лишен от уменията си. Има един момент, в който всички алкохолици започват да си приличат по надменното си, предизвикателно поведение. Започват да харчат пари, макар че семейството им не може да си го позволи…Близките вече са наясно, че се касае за сериозен проблем, настояват пред алкохолика да спре да пие или пък го умоляват „ да прояви воля, да пие умерено, както преди…” Без да съзнават, че това вече е невъзможно…Човекът е затънал в блатото и над него не властват човешките закони, а законът на Цар Алкохол!..

Алкохоликът  от своя страна започва да се оплаква от неразбиране, става агресивен, което пък води до изолация от семейството и близките. Изгарян от чувството за вина, което се опитва да прикрие, алкохоликът още по- настървено се нахвърля на пиенето, към което обаче започва да предявява претенции. Казва, че проблемите му се дължат на определена марка алкохол, или пък че начинът му на употреба е неподходящ… Прави опит да смени напитките, времето на приемането им .Целият му живот е обсебен от алкохола  и като че ли нищо друго няма значение- нито семейството му, нито приятелите, нито работата му и той едно по едно започва да ги губи…

В един момент алкохоликът може да реши да напусне всички, да започне „ нов живот”, надявайки се по този начин да се спаси. Това е така нареченото „ географско бягство”. Но дори и да се осъществи ,спасението е илюзорно, защото от себе си и от болестта не можеш да избягаш..

Затворен в себе си, самосъжаляващ се и настроен враждебно към целия свят, алкохоликът намира спасение и успокоение само в бутилката. Той не може да остане дори и минута без алкохол, поради което трупа запаси  и ги крие на най- необичайни  места..

По същото време се наблюдава и спадане на сексуалния нагон, което води до ревностни изживявания  и неуместни обвинения спрямо съпругата, ако разбира се тя е издържала да живее до този момент с алкохолик…

Също така болният от алкохолизъм престава да се храни редовно, напълно загубва самоуважението си ,съмненията и лъжливите успокоения го дезорганизират до такава степен, че той не може да започне деня без алкохол…Това вече е началото на  РЕДОВНОТО СУТРЕШНО ПИЕНЕ. Или образно казано, алкохоликът е вече до кръста потопен в блатото и е стигнал до следващата табела с надпис ХРОНИЧНА ФАЗА.

 Започнал алкохолната консумация още от сутринта, алкохоликът пие непрекъснато, до пълно изтощение. Старите идеали, интелектуални занимания  са избледнели  и почти не занимават съзнанието му. На  този  етап от заболяването  се наблюдават и алкохолни психози, които могат да завършат и със смъртта на болния. За смъртта му могат да допринесат и некачествените напитки и заместители, които болните често употребяват. Те започват да пият и с лица, които са в по- неизгодно социално положение от тях…

Наблюдава се и едно много характерно явление. Алкохоликът започва да се опива от по- малки количества алкохол, отколкото в началото на алкохолната си кариера. Обратно на първата фаза, когато имаше  ПОВИШЕН ТОЛЕРАНС, то сега при него се наблюдава обратното- СНИЖЕНИЕ НА ТОЛЕРАНСА, много характерен симптом на последната фаза на заболяването Алкохолизъм.

Когато  не е приел алкохол ,алкохоликът започва да трепери, поти се, става тревожен. Или вече е налице АБСТИНЕНТНИЯ СИНДРОМ, също много характерен за тази фаза. Всички действия на болния се контролират от пиенето, той не може да извърши нищо без неговата помощ. Пие непрекъснато, до самозабрава. В този момент алкохоликът вече се  признава за победен от алкохола. Блатото е стигнало до шията и няма място за колебание…Единственото спасение е навън, към брега!.. А брегът се нарича  ТРЕЗВЕНОСТ…

Много хора ,стигнали до това пагубно състояние  успяват сами , или с помощта на лекарите и близките си да извървят обратния път. Има чудесни примери за това. НО ДАЛИ Е ВЛЯЗАЛ В БЛАТОТО НА АЛКОХОЛИЗМА И ДОКОЛКО Е ЗАТЪНАЛ В НЕГО, ВСЕКИ РЕШАВА САМ…

 Ние само ще ви помогнем с един тест , изработен по описанието на фазите на алкохолизма на известният  нарколог  проф. Йелинек .

Следва продължение

Из книгата “ Самопомощ при алкохолен проблем“ на д-р Румяна Бонева, психиатър

предишна глава 2

следваща глава 4

188

Similar Posts