Във форма Лечение на зависимости

Как да спасим близките си от зависимости: Болнично и извънболнично лечение на алкохолизма

Как да спасим близките си от зависимости глава 10

Скъпи читатели, за нас е чест да ви срещнем, макар и задочно, с една жена, чието име е познато на много хора, сблъскали се лично с проблеми, свързани с психичното здраве. Става въпрос за д-р Румяна Бонева – дългогодишен лекар в ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков – Бургас, от няколко години пенсионер. В своята дългогодишна практика тя е успяла да помогне на много болни и техните близки, които винаги ще я помнят с благодарност и обич. 

Болнично и извънболнично лечение на алкохолизма

 

И  така, вие сте на ясно, че алкохолът ви носи само беди и сте решили да скъсате с него. Наясно сте, че Алкохолизмът  на този етап е нелечимо и опасно заболяване, но че той може да бъде овладян и вие да бъдете един пълноценен, „ клинично здрав „ , както се казва в медицината, човек ,ако  разбира се предприемете определени стъпки към вашето  възстановяване. Разбрахте също, че алкохолът уврежда биохимията на мозъка и все още няма лечение, което да я възстановява напълно. Поради това всеки досег с алкохола стартира в организма ви неуправляем процес, неподвластен  на  волята ви, който неминуемо води до напиване. Вие направихте своя избор. Но какво да предприемете по- нататък?

На пръв поглед няма нищо по- просто от лечението на Алкохолизма. За разлика от много други болести, чиято етиология остава неизвестна, всички са наясно каква е основната причина за Алкохолната болест- алкохолната консумация. Спре ли се алкохолният прием, прекъсва се едно от звената  човек- среда- алкохол. Не че човекът не е  важна част от веригата, въз основа на типовете личностни характеристики и увреждания се базират и повечето класификации на заболяването и се предприемат съответните лечебни мерки, но все пак , ако няма алкохолна консумация, няма да има  нужда и от класификации на алкохолната зависимост, нали?

Но, да предположим, че  даден човек е решил да се спаси от алкохола и го спира рязко!Ако има  зависимост към алкохола,то той започва да изпитва психически и физически неразположения, дължащи се на отнемането на алкохола, който е станал част от биохимията на организма му. И  започва да трепери неудържимо, изпотява се и кожата му се зачервява, изпитва страх, явява му се сърцебиене… и  отново посяга към алкохола, единственото му спасение от тежкото неразположение / абстиненция/, в което е изпаднал! Едно рязко спиране на алкохолната консумация може да предизвика епилептичен припадък, или пък появата на алкохолен делир / алкохолна лудост/, които сами по себе си са опасни, понякога и смъртоносни състояния.

Поради тази причина лечението на Алкохолната болест е желателно да започне в болнично заведение, под лекарски контрол. В болницата, / желателно е да бъде в психиатрична клиника /, алкохолът се спира рязко, но на пациентът се правят венозни вливания и се включват транквилизиращи медикаменти, които в известен смисъл  заместват  алкохола и омекотяват удара от липсата му. Лечението продължава около 14 дни  и след приключването пациентът е напълно овладян, няма абстинентни оплаквания. Тази процедура може да се проведе и в домашна обстановка, но носи своите рискове…

А от тук нататък  следва дълга и отговорна работа, която решилият да приключи с болестта си трябва да извърши. Първо и най- важно, той не трябва да забравя, че е болен от сериозно, нелечимо заболяване! Вярно е, че засега няма лекарство, което да възстанови напълно здравето на алкохолика до степен такава, че той да може да пие като неувредените хора/ избягвам тук думата здрави, защото всеки, който пие алкохол е потенциален пациент! /Възможно е такова лекарство да се появи скоро, даже още утре…Но какво ще промени това? След масирана злоупотреба омагьосаният кръг на Алкохолизма ще се завърти отново…Поне аз мисля така…

Второто, което не трябва да забравя болният от Алкохолизъм е, че всяка глътка алкохол за него е отрова, както е отрова захарта за диабетика…

В практиката се използват начини на лечение, които да намалят жаждата на алкохолно болния за алкохол. Смята се, че влечението на алкохолика към алкохола е компулсивно, т.е. трудно за овладяване, какъвто е например поривът за  непрестанното миене на ръцете при хората , които имат натраплив страх от замърсяване. По- нататък ще ви предложа някои от начините за преодоляване на компулсивното влечение, използвани при тази  също толкова неприятна болест.

Жаждата за алкохол може да се намали и като се създаде условен рефлекс на отвращение към алкохола, каквото беше например лечението с Апоморфин. На пациента се инжектира съответното лекарство и след това му се дава да пие алкохол. Тъй като Апоморфинът предизвиква повръщане, то болният свързва алкохола с позива за повръщане и само при вида му започва да му се гади…Да, но за около един месец… Не си струва усилието, мисля аз…

Разпространено е и лечението с Антикол / Антабус, Есперал/. След няколкодневен прием лекарството се натрупва в организма и при съприкосновение дори и с малки дози алкохол  предизвиква задух, сърцебиене, зачервяване на лицето, необясним страх…Това лекарство може да се приема с години или пък  в  ампулна форма да бъде пришито с лека операция под кожата на пациента. По този начин той има пришит един „ изкуствен страх”, който да го пази от контакт с алкохола…Но, както казва един мой приятел от АА: „ Защо ми е изкуствен страх, та аз си имам естествен страх от алкохола. Знам, че ако продължа да пия ще загубя работата, семейството си, здравето си…” Звучи разумно , нали?

През последните години се наложиха и препарати, които потискат жаждата за алкохол, като намаляват удоволствената  реакция след изпиването му. Такива са например Акампросат, Селинкро, Налтрексон  и др. Това е многообещаващо , но все още не много широко  използвано  средство  за справяне с Алкохолната болест.

Тук е мястото да се обърне внимание на близките на алкохолно болните  за нещо много важно! А то е, да не си позволяват да слагат в храната или напитките на болния лекарства или билки без неговото / нейното знание/! Ако алкохолно болният не знае, че в организма му има , да кажем, Антикол и той си позволи дори и малка порция алкохол, то това може да предизвика непредвидима реакция, понякога и с гибелни последици! Не си правете експерименти със здравето на алкохолика! Ако той не желае да спре пиенето, то сигурно си има свое обяснение за това. Как да постъпи решава само той / тя/, защото се касае за неговия живот, а над него вие нямате власт!..

След като спре алкохола, на трезвия алкохолик му предстои да извърши още много неща:

Да промени изцяло отношението си към алкохола.

Да осъзнае вредата от алкохола лично за него / нея/  и да приеме по възможност алтернативата на  пълно въздържание от алкохола.

Да престане да приема алкохола като нещо приятно, помагащо му да преодолява проблемите си. И повече, моля, не наричайте алкохолните напитки с гальовното „ ракийка „ и „ винце“. Никой не нарича враговете си   с умалителни имена , нали?..

При положение, че е приел / а/ пътя на пълното въздържане от алкохола, то алкохолно болният стриктно трябва да се придържа към принципа да не се докосва до първата чаша алкохол и това да стане основно правило в живота му / й/ !

А това е само началото. Борбата с алкохола продължава през целия живот. За да излезе с чест от този двубой човекът с алкохолен проблем трябва  да работи упорито върху собственото си усъвършенстване. Да си потърси по- високи идеали, които да предадат смисъл на живота му. Да се пребори с недостатъците си,  с невротичните си проблеми. Да потърси съвета на  психиатър , особено ако чувства, че има проблеми с психичното си здраве. Много често алкохолизмът е само маска на по- сериозно психично заболяване…Да обърне внимание на тревожността , която го владее, на способностите си за общуване. Тук консултацията с психолог може да помогне много…

В следващата глава ще  ви запозная със сдруженията на едни забележителни хора, които са намерили своя път към пълноценен и щастлив живот. Надявам се, че и вие ще последвате примера им…

158

Similar Posts