Външният вид играе съществена роля в отношенията между мъжките котки. Ако има конфронтация между тях, те се събират, за да се разберат за кого ще остане територията. За да изразят натрупаната агресия, съперниците първо се гледат враждебно. Ако не се осъществи психологическо надмощие, може да се стигне и до директна конфронтация. Боят в крайна сметка решава всичко.
Котките имат уникалната способност да се правят на напълно незаинтересовани, но в същото време зорко наблюдават всичко, което се случва около тях. По напрегнатата поза и върховете на ушите, които са леко наклонени напред, можете да разберете, че животното в момента наблюдава отблизо врага или жертвата.
Така котките комуникират помежду си и това може ясно да се види при бездомните животни. Те образуват общности около местата, където има храна – в близост до магазини, ресторанти, депа, ветеринарни клиники. Общността им има своя собствена йерархия, а „разговорът“ на котките се свежда до грижата им един за друг, грижата за новородените и малките котенца.

В научните среди битува и друго твърдение – че котките не общуват помежду си чрез мяукането си. С него те общуват предимно с нас, хората. Помежду си предпочитат да използват жестомимичен език, езикът на тялото, изражение на лицето, хъскане. Те могат да поздравят по-високопоставения в йерархията с кимване на глава, когато се срещнат.

Опашката на котката играе специална роля в котешката комуникация. Тя използва се като помощно средство от майката-котка за приучаването на котенцата към определени навици. Опашката може да да „ каже“ много – тя изразява желанието на котката да си почине, сигнализира за нейното добро или, обратно – лошо настроение.
Когато опашката е позиционирана плътно около тялото, това е знак, че котката е в добро разположение на духа.
Ако върхът се движи леко, значи котката е любопитна.

Прекомерното движение на върха на опашката може да сигнализира или за дразнене, или за агресивно отношение.
Всеки знае как реагира котката, когато я дърпат за опашката. В случай, че си позволите това, тя ще се отнася с недоверие към вас и може да се сбогувате с възможността да бъдете добри приятели.
Изключение правят само случаите, когато малките деца си играят с котката. Домашният любимец стоически ще издържи това не особено приятно усещане, или ще се опита да напусне мястото, но той разбира отлично, че това не е израз на лошо отношение, а просто недодялани ласки на малко дете. Интересно как животните отлично усещат разликата и винаги са много снизходителни към малките деца.

Слухът и гласът са също средства за комуникация. Котките имат превъзходен, много чувствителен слух и могат да възприемат широк спектър от звуци и тонове.
Природата е дарила тези животни с отлични данни за модулация и те се славят с широк диапазон от артикулационни и акустични способности. Опитните стопани отлично разпознават промените в настроението на своите домашни любимци по тембъра на гласа им.

Както стана вече ясно, котката има свои строго специфични средства за комуникация. Ето някои от основните характеристики, присъщи за котешкия език:
- Краткият звук символизира местоположението и радостта от срещата.
- Оглушителните писъци са израз на тревожност (като правило такива звуци се издават от животно, оставено само за дълго време).
- Със същият гърлен вой котката сигнализира, че е гладна.
- Обидената без причина котка, изразява чувствата си със дрезгав глас.
- Стенанието, наподобяващо силен бебешки плач, е израз на болка, неразположение, зов за помощ. Например, ако котето се е покатерило на върха на дърво и не може да слезе или е затворено в тясно пространство.
- Домашният любимец мърка по време на ласки, изразявайки чувствата си към партньора при сезонното чифтосване и привързаността на майката към малките.
- Викайки бебетата си, котката издава мелодични звуци, галещи ухото.
- В критични моменти, когато животното изпитва страх, примесен с агресия, опитвайки се да сплаши врага, то издава звуци с променяща се тоналност.
- Плашещи и оглушителни писъци по време на размножителния период, както и по време на срещи и битки за надмощие.

Следва продължение