Лайфстайл

Лекторът в онлайн фестивала Животът след 40 Надежда Дженева: Откровените разговори създават близост и интимност във връзката

Лекторът-в-онлайн-фестивала-Животът-след-40-Надежда-Дженева

Надежда Дженева е магистър психолог и психотерапевт. Специализира четири години психо-телесна аналитична психотерапия. Обучава се и работи под супервизия в EMDR – интегративен психотерапевтичен подход в EMDR ТРЕНИНГ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ. Има частна практика от 2008г. Работи като психотерапевт в град Стара Загора. Има опит във водене на тренинги за мотивация, работа в екип и делово общуване.

Майка на дъщеря, с която всеки ден се учи да бъда родител. Обича професията си. Нейният личен път е променил бавно и неусетно начина и на мислене, реагиране и себеусещане. Вярва, че всеки може да осъществи промяна в живота си, разбира се с желание и когато е готов, да се самоизследва и експериментира в процеса на личностното израстване.

Днес сме поканили тази невероятна дама във връзка с участието й като лектор в онлайн фестивала Животът след 40, който стартира след броени дни.

Г-жо Дженева, нека започнем с това – има ли нещо, което жените трябва да променят в отношенията си с партньора след 40-та си година и какво е то?

Отношенията между партньорите, независимо дали става въпрос за периода между 20-30 години или 30-40 години, нямат кой знае каква разлика. Има разлика в това как се чувства жената – нейният личен и житейски опит. Жените след 30 години, поради факта, че вече имат някакъв натрупан личен житейски опит, обикновено са по-търпеливи, по-спокойни, по-склонни са да планират бъдещето. Има редица предимства, които могат да им помогнат в този период. Както, разбира се, има и „капани“ в отношенията. Но това е основната разлика – как точно се променя жената в различните възрастови периоди.

Предполага се, че след 30-та си година всяка една от нас е вече решила редица вътрешни конфликти. Наясно е как иска да живее, какво да работи, кой е най-подходящия партньор за нея. Това в психологията се нарича култура на вътрешния живот и именно тази култура благоприятства и за духовния живот на бебето, което ще се появи в това семейство.

Виждам, че изхождате от позицията, че днес все повече жени се задомяват около 40-та си година. Преди време се считаше, че най-добрата възраст за това е до 30-та година, обаче.

Да, това е една тенденция, която се наблюдава през последните 20-ина години. Докато преди хората са създавали семейства в периода между 20-30 години, днес това съзнателно се отлага за една по-късна възраст. И най-вече планирането на децата се отлага.

Не става въпрос за репродуктивни проблеми, а това си е един съвсем осъзнат избор – жената да завърши своето образование, да специализира, да има материална сигурност.

А мислите ли, че това е плюс или не – тенденцията за създаване на семейство на по-късен етап от живота? Знаем, че винаги има плюсове и минуси.

Винаги има, да. От гледна точка на партньорските отношения със сигурност е плюс. Защото, след 30-35 години хората са по-осъзнати, имат повече житейски опит, вече добре са осъзнали какво искат в живота си и съответно избягват това, което не искат. И не правят грешките, които са правили в по-ранните си години. Но пък има и минуси. Например, ако жената е минала 35 години и иска да има деца, това може да не стане веднага, говоря в чисто биологичен план.

Разбирам. Сега да Ви попитам нещо друго, което винаги ми е било много любопитно. Когато човек е млад той е идеалист, вярва в голямата любов, отдава се изцяло на връзката. И някак си, създаването на семейство по това време /до 30-та година/ е много естествено. След като обаче човек я мине, става, както казахте и Вие, по-осъзнат и съответно – по-капризен. Това в плюс ли е за връзката или не?

По-скоро в това отношение влияние оказват личните особености на характера. Да, вярно е, че когато човек е по-млад е по-склонен да предприема рискове, да идеализира нещата и естествено да не влага толкова много разум. С годините, с натрупване на опит и мъдрост, той осмисля ситуацията и може да предвижда повече бъдещето развитие на една връзка. Да изисква повече от нея. Защото самата жена се е постарала за собственото си развитие – духовно, емоционално и съответно очаква да получи същото и от партньора.

Докато в по-млада възраст партньорите могат да бъдат привлечени от неща, които не са толкова важни. Например, външният вид. И тук стигаме до така наречения идеал, идеалният партньор. И вече е важно всеки какво точно влага в това. Обикновено младите хора обръщат внимание повече на външни фактори – например, на това какво се говори, а не на това, което се прави.

Съгласна съм напълно. Някъде бях чела, че много ранните бракове, например, при тези, които се женят за ученическата си любов, рядко издържали проверката на годините. Обясняваше се с това, че в ранна възраст емпатията ни все още не е развита, както и други качества, които са жизненоважни за здравата връзка. Как ще коментирате това?

Възможно е. Да, младите хора нямат достатъчно опит, но също така всичко много зависи от възпитанието в семейството. Какво е важно за тях, на какви ценности обръщат внимание. Това също оказва влияние в партньорските отношения. Ако един мъж, да речем, е бил обгрижван прекалено много от майка си, то от него едва ли може да се очаква да се включва активно в битовите задължения в семейството. За такъв мъж ще бъде много трудно да се научи да гради живота си с някой друг. Той е научен да получава повече, така че, ще очаква от партньорката си да му дава повече. А самият той да не влага толкова енергия.

Има една такава тенденция, че сякаш мъжете остаряват по-бързо от нас, жените. Губят по-бързо интерес към всички тия неща, които са движеща сила в младостта. Включително и в един момент спират да обръщат достатъчно внимание на жените си. Как да реагират жените в този случай?

Това, което могат да направят, е да разговарят по-често помежду си. За всичко, от което са неудовлетворени, което не им достига, от което имат нужда. Жените същевременно могат да се превърнат в „провокатори“ на собствените си мъже. Да въведат някаква новост и да се противопоставят на рутината в семейството. Да дадат идеи какво може да се промени и какво могат да направят нещо заедно, което да бъде различно.

Тук, разбира се, всичко зависи и от самия мъж. Доколко той е склонен да се променя и доколко желае тази промяна. Защото в тези отношения всеки трябва да извърви своя път, но това става само когато наистина го иска. Така че, нещата ще се получат само ако и двамата партньори участват  в този процес.

Това, което ми прави впечатление в моята работа е, че мъжете обичат спокойствието и сигурността и са по-малко склонни да се променят, за разлика от жените. Жените са по-гъвкави. Те са като водата. Приспособяват се лесно, на каквато и да е възраст могат да променят разни неща. Като потвърждение мога да кажа, че има жени, които точно на тази възраст /около 40 години/ тепърва тръгват на йога и това им става начин на живот. Развиват тялото и духовността си. Което потвърждава, че те са по-склонни да търсят промяната.

И какво излиза, че ако искаме да не загубим вниманието на нашите мъже с течение на годините, трябва да внимаваме и още от по-рано да мислим за това?

Разбира се. Ясно е, че винаги ще дойде един момент, когато жената ще започне да изпитва някаква неудовлетвореност, когато нещо не върви, когато има нужда от промяна в това семейство. Трябва да се говори за това. Да не се оставят премълчани неща, които трупат напрежение, а то впоследствие да бъдат и преекспонирани в конфликтите помежду им. Защото така партньорите с времето постепенно и сигурно се отдалечават един от друг. 

Откровените разговори създават близост, интимност и в крайна сметка работят за връзката.

Благодарим Ви! Това беше Надежда Дженева, магистър психолог, психотерапевт и лектор в предстоящия онлайн фестивал онлайн фестивал Животът след 40. 

Интервю на Лора Костова

Билети може да закупите ТУК

47

Similar Posts