Марк Твен се оженил, когато бил на 32 години. По-късно той признава пред приятел: „Ако знаех колко щастливи са женените хора, щях да се оженя преди 30 години, без да губя време“.
Марк и любимата му били много различни хора. Самюъл Клеменс – това е истинското име на Марк Твен, израснал в бедно семейство. Това наложило още като младеж, да започне да си е изкарва прехраната сам. Той започнал работа в редакцията на вестник, след това се пробвал в странната, но актуална за онова време професия „плавател“ – да плава по реки, след което решил да добива сребро.
След като претърпял пълно фиаско, Самюъл започнал да пише истории. Оказало се, че точно това било неговото признание и за изключително кратко време станал известен в цяла Америка.
Точно тогава той се влюбил в прекрасната Оливия Лангдън – дъщеря на богат капиталист.
Марк първо се влюбил в нейна снимка, а чак след това в самото момиче. Негов приятел му показал медальон със снимка на сестра си, когато го поканил, да отседне у тях. Любовта между двамат млади пламнала веднага. Още от втората седмица от запознанството им Твен предложил брак на Оливия.
Тя много го харесвала, но била много притеснена от възрастта на Марк – той бил с 10 години по-голям от нея, а също така се смущавала от неговите неразумни маниери. На всичко отгоре той нямал и стотинка, заделена на настрана. Оливия обаче виждала, че Марк има невероятен талант да пише. Въпреки това, тя отклонила неговото предложение.
Ако си мислите, че отказът й обезкуражил Твен, лъжете се. Нищо подобно – той бил от хората, които не приемат „Не“ за отговор и отново й предложил.
Предложението му, за съжаление, отново било отхвърлено.
Този път обаче Оливия се аргументирала с факта, че Твен не приемал религията достатъчно сериозно. Марк веднага отговорил адекватно – уверил дамата на своето сърце, че ако тя го иска и това е причината за нейните откази, той ще се превърне в най-добрият християнин на света.
Дълбоко в сърцето си момичето, вече било готово да стане съпруга на Твен. Само че, той не знаел за това.
Мислейки, че положението е безнадеждно и че никога няма да получи любимата си за жена, Марк си тръгнал. Но, Съдбата си знаела своето.
Сучило се така, че на път за гарата каретата му се преобърнала. Твен се веднага съзрял възможност да обърне нещата в своя полза и се престорил на сериозно ранен. Върнали го обратно. Милостивата Оливия се притеснила страшно много и доброволно се превърнала в негова медицинска сестра. Естествено, сега бил моментът за действие. Марк направил своето поредно предложение за брак и о, чудо – Оливия най-сетне се съгласила!
След сватбата Марк знаел, че не трябва да разстройва съпругата си. Затова се отнасял с нея много внимателно и грижовно. Оливия била дълбоко религиозна и той започнал да й чете вечер от Библията вечер. Всяка вечер, преди вечеря, те четяли молитва.
Марк знаел, че съпругата му няма да одобри някои от разказите му, за това изобщо не ги показал на издателите. Той пишел много, но над 15 хиляди страници са останали непубликувани!
Оливия станала главен редактор на Твен. Тя била първата, която четяла неговите ръкописи. Веднъж дори била ужасена от израза, който използвал героят Хъкълбери Фин и накарала писателя да премахне фразата. Било нещо от рода на: „По дяволите!“.
Твен изпълнявал всички препоръки на жена си. В една от записките си той добавил: „Бих спрял да нося чорапи, ако тя каже, че това е неморално“. Оливия наричала съпруга си „сивокосото момче“, била изпълнена с много любов и грижа към него и го гледала като малко дете.
Той бил повече от сигурен, че само Оливия е в състояние да го зареди с онази специална енергия, която му помагала да запази силата си и специфичната си детска спонтанност.
Ливи се гордеела с чувството за хумор на съпруга си. Веднъж, докато чел книга, Твен се засмял и цялата къща се огласила от смеха му. Оливия учудено го попитала, кой автор го е разсмял толкова . Марк отговорил, че не знае, но книгата била много смешна. Ливи взела книгата, за да разбере името на писателя и му го прочела от корицата: „Марк Твен“. Да, великият писател обичал много да се шегува така!
Хуморът му й помагал в най-безнадеждни ситуации. Точно това чувство помогнало на Твен да не се предава, когато настъпили тежки времена. Оказало се , че съпругата му е безнадеждно болна.
Марк закачил смешни бележки из цялата къща, дори в градината по дърветата, в опит да разсмее любимата си Оливия и да я откъсне от мислите за смъртта.
В една от тях давал инструкции на птиците кога да пеят и колко силно. Тази бележка стояла до прозореца на спалнята на Ливи.
Двойката преминала през множество трагедии. Смъртта отнела живота на три от четирите им деца, а трябвало да преодолеят и фалитът на Твен. Марк бил спасен от вродения си оптимизъм, а Оливия от християнското смирение. Те не можели, да си представят живота един без друг.
Твърди се, че Твен никога през живота си не е повишавал тон на жена си и тя никога не му е вдигала скандали.
Твен бил винаги готов да защити съпругата си от целия свят. Дори и след като веднъж дори едва не се разделили, заради близък приятел, който решил да изиграе номер на Ливи.
И тогава тя направила огромен жест – оставила всички домакински задължения и тръгнала със съпруга си на пътешествие по света. Защото, макар и в преклонна възраст, 60-годишното „момче“ се нуждаело от постоянен надзор.
Двамата били истински щастливи. И когато изминали 25 години от тяхното съжителство, писателят написал в една малка книжка: „Хората вярват, че любовта расте много бързо, но това съвсем не е така. Нито един човек не е в състояние да разбере какво е истинска любов, докато не е живял в брак с друг в продължение на четвърт век.“
За една от годишнините на Оливия, Твен й написал писмо, което съдържало следните редове:
„Всеки ден, който сме преживели заедно, прибавя към моята увереност усещането, че няма да съжаляваме нито за миг за това, че сме свързали животите си. С всяка година те обичам все повече и повече, момичето ми .
Днес ти си ми по-скъаи, отколкото на последния ми рожден ден, преди година. Днес си ми по-мила отпреди две години. И не се съмнявам, че това вълшебно движение ще продължи до самия край.
Нека гледаме напред – към предстоящите ни годишнини, към настъпващата старост – без страх и униние.
Доверявайки се един на друг и твърдо убедени, че любовта, която всеки от нас носи в сърцата си, е напълно достатъчна, за да изпълни всички ни отредени години с безценно щастие.“
4503
