Маргарет Гертруд Зеле е родена в холандския град Леуварден в една красива сутрин през август през 1876 г. Тогава никой не би могъл да предположи, че я очаква необичайна съдба, а буржоазните нрави, сред които е израснала, не предвещавали изобщо такъв изключителен живот.
Момичето учи в манастирското училище, където основно внимание се обръща на готвенето и домакинството, грижите за деца и възрастни хора. Въпреки това Гертруд никога не е била прилежна ученичка. Веднъж дори са искали да я изгонят, защото са намерили мръсна романтика под матрака й. След това родителите убеждават игуменката да приеме момичето в училище. И веднага щом се открила възможност за брак, родителите й са я омъжили.
Младоженецът Рудолф Маклауд, въпреки че бил с 20 години по-възрастен от булката, се смятал за печеливша партия. След сватбата младоженците заминали в Източна Индия, където Рудолф командвал батальон. Първоначално възможността да напусне родителите си и дори да види света, зарадвала Гертруд, но скоро станало ясно, че се е натресла от трън – на глог: съпругът й имал абсолютно непоносим характер.
Маклауд пиел много, играел карти и се държал много жестоко с подчинените си. Дори раждането на син и дъщеря не го направило по-мек човек. И тогава се случило нещо ужасно. Прислужницата, която Маклауд малтретирал, отмъстила за тормаза й, като отровила сина на насилника си – Логияно. Гертруд била съсипана от загубата на сина си.
След всичко, което се е случило, Маклауди били принудени да се върнат в Холандия. Там Гертруд решава да се разведе. Но това не било никак лесно да се направи. Първо, тя трябвало да докаже пред съда, че е в състояние да осигури на дъщеря си нормално възпитание. На второ място, да предостави удостоверение за постоянен доход. Но тя все пак намерила изход от трудната ситуация.
Още като момиче Гертруд осъзнавала, че е доста популярна сред мъжете, а в Източна Индия тази увереност само се е засилила. След като обявява пред съда, че работи като секретарка, Гертруд всъщност започна да овладява професията на добре платената жена. Мъжете просто полудявали по нея, така че тя нямала никакви финансови проблеми. След 4 години Гертруд получава дългоочаквания развод, оставя дъщеря си на родителите си и заминава за Франция.
Париж през онези години бил пренаситен с магически салони и кабинети на врачки и повечето от тях били облечени в дрехи, пълни с мистериите на Изтока. Гертруд бързо се ориентирала и променила името си на Мата Хари, което в превод от един от индийските диалекти означава „Окото на зората“, като се представяла като дъщеря на храмов танцьор от Източна Индия. Разбира се, това било чист риск, но се получило.
На първо място, храмовата танцьорка много внимавала да намери място, където да се представи за първи път. Естрадите или закриващите клубове не били подходящи, защото тоалетът на танцьорката и нейните двусмислени движения там нямало да бъдат непознати. Тогава тя организира шоу в музея Gima, където се провеждала изложба, посветена на Индия.
В наши дни едва ли може да изненадате някого със стриптийз танци, но през 1905 г., те били истинска сензация, особено след като били представени като религиозни обреди в чест на Буда, Шива и други индийски божества. Изпълненията били придружени от ориенталска музика, също малко позната по това време, и дори опитомени змии, които, увивайки се около тялото на танцьорката, оставали почти единственото й облекло.
По-късно, Гертруд разказва, че сама била изненадана от това, че се е решила на подобно приключение. Тя дори не била репетирала танца си. Но за сметка пък на това обмислила костюма до най-малкия детайл. Първо, тя се отказала от корсета, който тогава бил задължителен дори за балерините. Второ, използвала абсолютно прозрачен шифон в тоалета си. Трето, всички детайли на тоалета били лесно отделени един от друг, а в края на представлението танцьорката била почти гола.
В резултат на това представление, десетина фенове с плътно натъпкани портфейли, чакали на изхода от музея.
Маргарет не спирала да танцува и така тя станала куртизанка. Само богати и високопоставени мъже можели да получат достъп до тялото й. За една нощ момичето получавало 7000 долара. А броят на любовниците й, надвишавал 100.
Тя не само доставяла сладострастно удоволствие на своите високопоставени покровители, но и успявала да поддържа интелектуални разговори и да ги забавлява. В нейната компания мъжете забравяли за всичко останало на света и поемали с Маргарет в нейния мечтан свят.
Въпреки това тя никога не е имала много пари, защото твърде много обичала хазарта.
До началото на Първата световна война, Мата Хари се появявала почти гола и се смятала за най-добре платената куртизанка в Европа. В същото време тя отговаряла на любовта на своите почитатели с плам, строго пропорционална на тяхната щедрост. В Берлин дори престолонаследникът и херцогът на Брунсуик били спрягани за нейните любовници. Говорило се е, че самият Уилям II не можел да устои на чара на Окото на зората.
Въпреки това, когато Мата Хари се завръща в Париж в края на 1915 г., тя е арестувана като немски шпионин. Тя категорично отрича обвиненията, но не успява да обясни почти едногодишното забавяне на територията на държавата, която воюва с Франция. Тогава, като доказателство за лоялността си, тя предлага услугите си като таен агент. Колкото и да е странно, французите приели това предложение и я изпратили първа в окупираната от Германия -Белгия, а след това в Испания. По-късно се оказва, че Мата Хари, предала много от адресите на своите любовници, с което засвидетелствала своята лоялост към родината си.
На 40-годишна възраст танцьорката рядко излизила на сцената. Тя се състарила, лицето й се закръглило, а пълните й бедра можели да се скрият само с помощта на драперии, а корсетът, който тя винаги отказвала, се превърна в неизменна част от роклята й.
През 1917 г. Мата Хари се завръща в Париж и веднага бива арестувана. При претърсването, извършено в апартамента й, открили бутилка с бистра течност, която била конфискувана. Мата Хари се кълняла, че това е само дезинфектант, но никой не и е повярвал и по време на съдбения процес, бутилката се появява като основното доказателство за нейната шпионска дейност.
Дори хилядите демонстрации в нейна защита не могли да я спасят, трибуналът признал любимата на публиката за виновна и я осъдил на смърт. Въпреки че страната имала сурови военновременни закони, присъдата не е изпълнена дълго време. През месеците, през които Мата Хари била в затвора, тя се превърнала от високоплатена куртизанка в почти национална героиня.
В Париж тайно са се събирали средства, за да се подкупи охраната, на която щяло да бъде поверено изпълнението на присъдата. Най-добрите френски адвокати били нетърпеливи да оспорят несправедливата присъда. Персоналът на затвора Сен Лазар се опитал да създаде условия за затворника, безпрецедентни за подобни институции. Килията й била обзаведена по-добре от будоара на френска буржоазка, храната се доставяла от ресторанти, а роклите и спалното бельо се шиели по поръчка.
И тъкмо когато самата Мата Хари повярвала, че присъдата й наистина ще бъде отменена и тя ще е свободна, палачите дошли за нея …
Тя носила синкаво-сива рокля, която прилягала идеално на фигурата й, широкопола сламена шапка и най-добрите си обувки. С грациозно движение сложила детски ръкавици на тънките си пръсти и едва след това казала на офицера, който дошъл за нея: „Готова съм…“
Тя не отивала на екзекуция, а на последното си представление. Сцената всъщност приличала на финала на популярната тогава опера „Тоска“. Дванадесет войници се подредили по четири от трите страни на двора на Виенския замък. Мата Хари била вързана за стълб и искали да й завържат очите, но тя отказала. Когато й предложили чаша ром, Мата Хари го изпила и казала: „Жалко. че не е шампанско.“ И тогава тя се извикала на войниците, които я гледали с ококорени очи: „Усмихвайте се, господа, усмихвайте се!”.
До последно Мата Хари се е надявала, че войниците са подкупени и няма да я застрелят. Но това не се случило. Веднага щом била зададена командата, се чули изстрели и тялото на Мата Хари се строполило безжизнено на земята.
321
