Всеки човек има вътрешен глас, който експертите наричат „вътрешен критик“, казват психолозите. И именно този „досаден мърморко“ ни кара доброволно да се отказваме от възможно финансово благополучие.
Принуждава ни да игнорираме обещаващи нови проекти/работа, шепне ни, че не можем да се справим с определени задачи, че е по-добре да се откажем от ново запознанство или преместване на по-добро място за живеене. При някои този глас е много тих и не оказва особено голямо влияние, но при други буквално крещи и … върши страхотни поразии.
Кой не иска да бъде богат?
Много ясно, че няма такъв човек. Само че … Припомнете си, например, как миналата година отказахте страхотно предложение за нова работа. Условията бяха отлични, заплатата – много по-висока, естеството на работата – интересно, но сякаш нещо ви спря. И си останахте на същото положение. А можеше сега да сте много по-добре, нали? Но досадният вътрешен критик си свърши добре работата и успя да ви разубеди да опитате.
Или пък нека да дадем друг пример – онези успешни бизнесмени, които първоначално спечелиха огромни суми пари, а след това безславно фалираха.
Какво се случи? Защо такъв тъжен обрат? Ето какво – точно на върха на успеха вътрешният им критик е успял да ги убеди, че всички тези постижения са временни и провалът е близо.
Как да разкарате досадника?
Вътрешният критик е нашата ранна примитивна защита – от раждането си изграждаме тази „крепост“ за оцеляване в трудния свят на възрастните.
Проблемът е, че когато ние самите станем възрастни, тази остаряла система продължава да контролира действията ни и съсипва живота ни, казват психолозите.
Следователно, сами си формираме навици, които ни програмират за бедност. Един такъв е навикът да се самосъжаляваме, да пестим от най-необходимото, да се паникьосваме, когато свършат парите и да оценяваме всичко около себе си в парично изражение. Най-трудно е за тези, които са постоянно зависими от кредити – те са свикнали да харчат повече, отколкото получават.
Детството играе много важна роля за бъдещето ни финансово благополучие. Самите родители могат да програмират децата си за бедност.
„Нямам печатница за пари!“
„Това е твърде скъпо за нас!“
Познати на мнозина от нас фрази. Точно подобни твърдения формират отношението на детето към парите и резултатът е винаги един и същ – липса на финансово благополучие в зряла възраст.
Понякога децата виждат скъпа играчка сред някой от връстниците си, а след това се прибират вкъщи и питат защо самите те нямат такава.
В този случай не бива да отговаряте на детето си, че не можете да си го позволите. По-добре е да кажете: „В момента не можем да купим тази кукла/кола/игра, но ще направим нещо много по-интересно този уикенд/месец/когато отидем на гости при баба и дядо и така нататък.
По този начин не се фокусирате върху липсата на пари, а върху щастливите моменти, които нямат материална стойност.
Не казвайте и на децата си колко трудно ще им бъде в зряла възраст и не им напомняйте постоянно, че ще трябва да печелят пари „с пот и кръв“. Точно изказвания от този род всяват страх от парите и програмират у крехката детска психика ниско самочувствие.
Отглеждайте герои, а не роби…
335
