Ах, тази ревност! Трови живота ни, кара ни да се чувстваме напълно безпомощни, нямаме покой от нея! Но… Да върнем малко лентата назад.
Помните ли времето, когато току-що се запознахте с вашия любим/а?
Върнете се мислено в тези дни и си припомнете как се чувствахте. Разяждаше ли душата ви ревност? Малко е вероятно. Защо? Защото и двамата сте били толкова запленени от факта, че сте се открили, чувствали сте се така вдъхновени и щастливи, че дори и през ум не ви е минавало да се съмнявате в любовта и грижата на отсрещната страна. Просто сте им се наслаждавали и сте отпивали от чашата на общото ви щастие! Не беше ли така?
Защо ревнуваме?
Ако намерим отговора на този въпрос, ще успеем да се преборим и с болезненото чувство. Хората сме различни и все пак всички имаме една обща черта – че сме именно хора. Човеци. Изпитваме богата гама от чувства, не винаги положителни.
Ревнуваме, защото се чувстваме несигурни и застрашени. Така поне казва великата наука, наречена психология. Така казват и нейните последователи – психолозите. Да, разбира се, всичко опира до индивидуалността, но като цяло, най-честата причина да изпитваме неистова, болезнена, разрушаваща ревност е именно страхът да не бъдем изоставени.
Да задълбаем…
Да задълбаем още повече. Откъде пък ни е хрумнало това, че може да се окажем изоставени? Та нали всичко е толкова хубаво, нали сме напълно убедени в чувствата на партньора и това, че ние сме единствени за него на света. Заедно с всички силни страни и недостатъци.
Да, няма спор – в началото на връзката е било така със сигурност. И никоя от двете страни не е ревнувала, защото е била спокойна, че значи много за отсрещната страна. А кой би желал да избяга от пълното си щастие! Никой, разбира се.
И все пак, идва момент, в който нещата се променят. Страстта е отминала, няма го онова магическо привличане, любовната телепатия, едновременното довършване на изречения. Любовта е навлязла в друга, по-спокойна фаза. Телата се познават и фокусът на интимното влечение се измества към други неща.
Копнея за зряла любов, за която не е нужно да играя игрички
Страшно ли е това и имаме ли повод за тревоги?
Не, разбира се. Всяка фаза от любовта си има своя чар. Безспорно, влюбеността е страхотна. Замечтаният поглед, изпълнената ни с щастие душа, трепетът в гласа и очите… Да, най-вече очите, които могат да кажат всичко без думи. Прекрасно…
Сякаш не ни се иска да свършва. Но грешим. Следващите фази на любовта са не по-малко пленителни. И най-вече – напълно осъзнати.
Докато на влюбения човек се гледа като на болен, то дълбоко и съзнателно любящият е този, който е достоен за най-голямо уважение.
Лесно е да правим нещата под давлението на силни чувства. Но същевременно това е и опасно. Докато, когато сме наясно какво правим и какво искаме да направим, както и защо точно го искаме, всичко е различно.
Но да се върнем на ревността.
Кога „лампичката“ започва да просветва?
Няма определен период. Може да просветне по всяко време, когато се почувстваме недостатъчно конкурентноспособни, недостойни за любовта на партньора или просто поради някаква друга причина самочувствието да е пострадало жестоко.
Ревността е проява на несигурност в собственото ни Аз – не харесваме как изглеждаме, считаме се за недостатъчно умни, недостатъчно начетени, недостатъчно богати и така нататък и така нататък. Ревността е проява на нашите комплекси.
Странно е , колко лесно човек може да намери сто причини да „заплюе“ себе си… И колко е трудно да излезем от капана на самоунижението и самоунищожението.
Но трябва. Заради самите нас и нашето щастие.
Как да оцелеем при раздялата с любимия мъж – съвети от психолози
Най-голямата тайна за ревността
Тя, както и други важни неща в живота, е съвсем простичка.
Вярвайте в себе си! Имайте ясна представа колко ценни сте, колко сте необикновени и уникални като личности! Няма друг като вас. И няма и да има.
Ако партньорът по някаква причина и в определен момент от връзката ви демонстрира неуважение, отчуждение и студенина, това няма общо с вас, а е единствено негов и на никого другиго проблем. Този период ще премине, просто бъдете търпеливи.
Скоро всичко ще е отново както е било преди. Погледнете на това изпитание като на тест за вашата любов.
Запомнете това. Тогава нищо няма да има значение. Нито красивата и умна колежка, нито съблазнителната братовчедка на неговия приятел, просто нищо.
Работете върху себе си, ако се чувствате несигурни. Потърсете помощта на психотерапевт, ако е необходимо. Но не позволявайте на ревността да съсипе връзката ви.
6 неща, които мъжете правят, когато срещнат жената на своите мечти
Вашият партньор е с вас, защото самият той иска така. И поради никаква друга причина.
Няма сила, която да е в състояние да го възпре да си отиде от вас, ако наистина го пожелае.
Както и нищо не може да го накара да ви напусне, ако сам не е убеден, че нещата между вас са вече изчерпани напълно и всички шансове са загубени.
Тайната на ревността е проста, а решението съвсем лесно.
Но изисква да преодолееш себе си, което понякога се оказва сериозна пречка.
Защото хората сме свикнали да я „караме по инерция“, не се замисляме особено и така губим най-ценните неща в живота си.
А не бива.
Кацнало ли е птиченцето на вашето рамо? Не го прогонвайте!
Хранете го редовно и му се радвайте. Така то ще пее сладко на рамото ви цял живот.
11672
