Ето някой неща, които обичам на големия град: седмицата от пролетта, в която е топло, но не горещо и дърветата започват да цъфтят. Костюмирани и добре изглеждащи мъже. Лесно ми е да кажа „Обичам те, живот“, но понякога защо ни е толкова трудно да кажем „Обичам те“ на човека до нас.
Дали осъзнаваме, в кой момент точно, започваме да обичаме? Дали се случва случайно, будиш се сутринта до него и си казваш на ум „Обичам го“, или е след определен момент, в който е направил нещо, което принципно не харесва да прави и осъзнавате, че го обичате?
Когато кажеш „Обичам те“ първи, това означава ли, че вече си хвърлил ръкавицата и ако не ти отвърнат с „Обичам те“ ще трябва да го зарежеш? Колко време се дава за подобно нещо? Редно ли е да има краен срок? Дали думите са като прясното мляко- до седмица се вкисват?
Другата страна на ситуацията, както и факт – кажи на един мъж, че го мразиш и ще те люби до полуда. Кажи му, че го обичаш и повече няма да го видиш.
Когато сме с човек, който ни боготвори и ние сме безумно хлътнали, но изкарваме в пъти повече пари. Тогава възможно ли е да изпитваме буржоазна вина?
Много хора преди да открият истинското си място в света, са били с доста ограничени възможности. Това не означава, че никога няма да започнат да изкарват добри пари. Също така е факт, че на някои сякаш амбициите за развитие и успех са им отстранени оперативно и плановете им се изчерпват до това да забъркват коктейли. Въпроса е, можеш ли да се обвържеш с мъж, чието бъдеще се гради на бакшиши?
Богатите мъже постоянно излизат с не толкова богати жени. Не е до пари, а до съвместимост.
Живеем ли във време, в което е нормално мъжете да имат повече пари?
Много жени изкарват повече от мъжете си. В този случай е важно, дали това изобщо има някакво значение. Парите са предимство за необвързаните мъже и проблем за необвързаната жена. Все пак искаме да се радваме на успеха си, а не да се извиняваме за него.
Може би не става въпрос само за разликата в доходите, а за разликата във възпитанието и образованието. Тогава той остава, как да се изразя по-меко „работническа класа“, макар, че в 21 век не употребяваме този израз.
Дали просто не се преструваме, че не живеем в класово общество?
Беше ли заменена класовата система от кастова? И можем ли да излизаме с хора от друга каста?
Ако ви предстой фирмено парти и искате да вземете хубав костюм на мъжа ви, но той отказва да го платите вие, а за него е прекалено скъп. Дали това не е преломния момент, в който той ще се чувства унижен и ще осъзнае, че се нуждаете от мъж на вашето ниво. Защото той просто не се чувства на място. Това си е доста скапан начин да бъдеш зарязан, но истината е, че проблема не е само в костюма, който не може да си позволи, а това, че винаги ще се изискват неща, недостижими за него. И отново стигаме до тук – Наказана, заради успеха си!
Автор: Дидка Минкова-Каломенска
1087
