Любов и връзки

Обичате го безумно, но той е женен: Как да вземете правилното решение и има ли изобщо такова

обичате го безумно но той е женен

Би било хубаво, да знаем какво ни очаква занапред и да се подготвим за него, но, уви, тази привилегия не ни е дадена на този свят. Не ни е писано да знаем как ще се развият събитията в живота ни и дали това, което до вчера ни е възмущавало и ни е карало да цъкаме с език, няма да се случи и на нас.

„Голям залък хапни, голяма дума не казвай“, гласи народната мъдрост. И Съдбата някак си, сякаш напук, винаги успява да ни го докаже.

Живеем живота си, стремим се да я „караме по правилата“, но … „любовта е сляпа“. Изобщо, тези народни мъдрости май са доста точни, макар и клишета по същество. Жалко, че осъзнаваме това чак когато проблемите почукат на нашата собствена врата…

Когато любовта е едновременно щастие и мъка

Любовта е прекрасно чувство, най-прекрасното на този свят! Само който не е изпитал истинската любов може да твърди обратното. Но какво се случва, когато освен толкова много радост, тя ни носи и не по-малко мъка?

Например, когато го обичате безумно, но, за да сте заедно, трябва да мините през разрушителни етапи. Защото той е вече женен.

Да избираш между това, да си щастлив или добър – един от най-трудните избори в живота

Казват, че хората се раждаме добри. После може животът да ни направи и зли, но изначално човекът е добър. Не иска да наранява, не иска да разрушава. Но пък също така иска и да бъде щастлив.

Ако знаехме, че ще се влюбим в човек, който няма как да бъде наш, вероятно никога не бихме го допуснали. Бихме си намерили свободен. Но понякога това не зависи от самите нас. Просто нещата се случват против волята ни.

В този случай се налага да направим труден избор. Да продължим по поетия път или да се спрем, замисляйки се над това какво ще причиним на близките на човека, когото обичаме? На съпругата му, на децата му, на родителите… Защото една такава драстична промяна в живота му, неминуемо ще промени и техните съдби.

Когато сме поставени пред подобен избор, ситуацията изглежда патова. Но това, което е най-лошото, че и в двата случая излизаме от нея наранени.

В единия случай, защото ще се наложи да пожертваме принципите си, но пък за сметка на това ще спечелим щастието си с любимия мъж.

Във втория случай жертвата ще бъдем самите ние. Ще се принесем доброволно в такава. Ще боли. Но пък ще спим спокойно нощем.

Вие кое бихте избрали?

Когато въпросът няма еднозначен отговор – как да вземем правилото решение?

Изборът е много труден, но няма как – ще се изправим смело срещу него, мъчейки се да вземем най-правилното решение.

Тук обикновено психолозите ни съветват да изберем по-малкото зло. Кое е то, обаче, зависи единствено от нас.

За щастливите бракове и за тези, които само привидно изглеждат щастливи

Замисляли ли сте как е станало така, че един семеен мъж изведнъж се е влюбил във вас? При толкова много ангажименти покрай брака си, как изобщо ви е забелязал? Освен, ако не сте го вързали и заставили насила, това няма как да се случи, когато у дома всичко е наред.

Разбира се, тук трябва веднага да вметнем, че става дума за истинска, дълбока любовна връзка, а не за някакво мимолетно похождение, базирано на мимолетна страст. Иначе, за тези чисто cekсуaлни контакти, всички сме наясно как могат да се случат. Но сега въобще не говорим за тях.

И така, да се върнем на щастливото семейство.

Дали то наистина е толкова щастливо, щом между вас и обвързания мъж се е получило нещо толкова дълбоко и труднопреодолимо? Едва ли.

Много хора, разбирайки, че не са получили от брака си това, от което наистина се нуждаят, че не са избрали точния човек, продължават да се реят по инерцията, просто защото някога, в брачното, са положили клетва за цял живот.

Но стаеното напрежение и неудовлетвореност от връзката си остава, понякога десетилетия наред. Човек не се решава да направи крачка към раздяла, защото са безкрайно много проблемите, които подобно действие влече след себе си.

Раздяла на имущество, социални проблеми и още, и още. Един развод може да бъде пагубно стресиращ и затова повечето от нас, независимо дали става дума за мъже или жени, просто предпочитат да жертват комфорта си.

Разбира се, едно е да правиш тази жертва когато нямаш избор или изборът не те удовлетворява достатъчно. Тогава предпочитаме да си затваряме очите пред отчуждението, пред дългите, безсънни нощи, когато, лежейки с отворени очи, се питаме: „Колко още мога да издържа това?“ или си казваме примирено: „Е, Господ просто е решил така за мен.“.

Но ето, някой ден срещаме човек, който сякаш е бил предопределен да бъде наша Съдба. С него ни е хубаво, леко, нямаме никакви притеснения, с две думи, той е „нашият човек“. И изведнъж перспективата да се приберем отново у дома, където ни чака познатата до болка студенина и безразличие, вече не ни изглежда толкова приемлива.

Когато сме видели, че нещата могат да бъдат различни, нещо в нас се пробужда и започва да негодува. В началото гласчето е тихо и едвам доловимо, но с течение на времето, когато неминуемо тръгваме да сравняваме, то става все по-уверено и настойчиво. Знаете ли кое е това гласче? На онова дълбоко скрито в подсъзнанието ни „Аз“, което ни призовава да не се примиряваме, а да се борим за собственото си щастие.

Ако случаят с вашият любим, но женен мъж, е такъв, тогава помислете, дали вашата връзка разрушава или точно обратно – създава щастие? Ако отговорът е второто, не бива да имате никакви съмнения, а действайте смело напред и се борете за вашата любов.

Токсичните отношения са нещо изключително вредно и е по-добре да бъдат прекъснати на часа. Диамантите и въглищата, казват, имали еднаква кристална структура.

Щом вие сте видели диамант в някой, когото друг с години третира като безполезно парче въглен, тогава не бива изобщо да се колебаете в решението си.

За моралните принципи и вътрешния конфликт

Да откъснеш някого от семейството му не е лек избор. Има случаи, когато това може да остави горчив вкус в устата за цял живот. Съветът на психолозите е да се вслушаме в собствения си глас и да осъзнаем какво наистина искаме.

Ако моралните ни принципи са така здраво вкоренени в съзнанието ни и няма как да се откажем тях, тогава по-добре да не правим решаващата крачка. Убедени ли сме, че извършваме зло, че се опитваме да градим щастие върху чуждото нещастие, то тогава душата едва ли ще има мира и ако не сме съгласни да живеем с усещането за грях цял живот, то е най-добре да се откажем.

Разбира се, отново няма да ни бъде леко. Ще съжаляваме за пропуснатата, дадена ни „свише“ възможност и постоянно ще се питаме дали не сме направили грешния избор.

Няма отговор на този въпрос. И никога не ще получим такъв. Защото сме само човеци и някои неща просто не ни е писано да знаем със сигурност.

Можем само да ги предусещаме.

7536

Similar Posts