Всеки има приятели, които са женени. Може би доста често не споделят едно мнение, относно това кое е редно, и кое не е. Преди самата аз да се омъжа в разговори с омъжени приятелки за мъже са ми отговаряли щеше да разбереш ако беше омъжена! И какво неомъжените да не би да дебнат по къщите, за да докопат женени мъже. Я, стига.
Сякаш си мислят, че щом се омъжат и неомъжените автоматично им стават враг. А дали омъжените не се чувстваме заплашени или просто завиждат, защото тези, които не са, могат да правят ceкc с всеки, навсякъде? А могат ли? Страх ли ги е, че някоя неомъжена няма да „забие“ съпруга им?
Някои са много стриктни в принципите си, че никога не биха преспали с женен мъж, но да не забравяме, че брачните халки се свалят и може никога да не разбере. Ако си неомъжена, омъжените ти нямат доверие. Разбира се, не всички омъжени са такива.
Познавам жени, които смятат брака за клуб, в който отчаяно искат да членуват. Или просто тези омъжени, които не се страхуват от неомъжените ги съжаляват? Ако попаднеш на парти, в което си единствената неомъжена, те гледат, сякаш си прокажена. За тях омъжените сме врагът.
Така ли е наистина, врагове ли сме? Води ли се тайна война между женени и неженени?
„Обичам неомъжените и необвързаните си приятелки. Но откакто се омъжих, не ги виждам много често.“ – това ми беше споделила позната. Дори се замислих, че и с мен беше така.
Но да признаем едно, че наистина е дразнещо, че някои жени след като се омъжат, сякаш забравят кой са. „Аз“ става „Ние“. „Ние“ харесваме този ресторант. „Ние“ мразим този филм. „ Ние…. ние…. ние….“.
Познат ми сподели, че имал приятел, с който правили всичко заедно. След това той се оженил за жена, която не го харесва и сега го вижда само ако се засекат случайно. Не е ли жалко? Защо пренебрегваме старите си приятелства, защото половинката не харесва този или онзи. Това си техен проблем. Просто не ги събирайте заедно.
Вярно ли е, че необвързаните и неомъжените на средна възраст са избрали да живеят така, нещо като вечен пубертет?
Може би войната не е от омраза, а е свързана със страха от непознатото. Женените не мразят неженените, а просто искат да ги разберат.
Затова реших да се внедря при „врага“. Направи ми впечатление, че повечето искаха да бъдат омъжени, особено на семейните сбирки, когато само ти си сам и те сложат в края на масата и сякаш не можеш и не искаш да участваш в разговорите им. Също така е неприятно, когато си неомъжена и постоянно се намира някой да те сватосва.
Има едни мъже, които отчаяно искат да се оженят и изобщо не разбират жените. Те вече са се сдобили с типичния голям апартамент с детска стая. Заделили са някой лев в банката и липсва само „тя“ жената, която да каже „да“. Уж жените все казват, че искат да се омъжат, а никоя от тях не казва „да“, а на тях просто им е омръзнало да ходят по срещи и след всеки неуспех да започват отначало.
Наистина ли има студена война между женени и неженени или сме се озовали от различните страни на барикадата. Да, хубаво е да има при кого да се прибираш вечер, но понякога няма по-хубаво от това да излезеш с неомъжените си приятелки, които не си виждала отдавна.
Автор: Дидка Минкова – Каломенска
974
