Не знам дали вие може да ми помогнете в моята лична трагедия, но истината е, че наистина няма към кой да се обърна за помощ. Аз съм на 38 г. родом от гр. Плевен имам три висши образования и в момента работя като начален учител в гр. Асеновград на 1 клас.
Моята история започва с това, че след 12 години психически тормоз от мъжа ми и майка му, аз реших да го напусна като взех и двете си деца с мен и отидох да живея в дома на новият ми приятел.
От там се започна цялата драма, тъй като нямаше никой от моите близки да ме подкрепи, напротив, понеже бившият ми мъж е страхлив, накара собственият ми баща да дойде с него и заедно с майка му и на 26.06.2020 г. взеха децата насила от мен.
Оттогава тогава тръгнаха и моите мъки. Въпреки всичките ми усилия и сигнали до полицията и до Отдел закрила на детето никой не ми оказа съдействие и помощ да си взема децата обратно.
Върха на всичко е, че въпреки, че аз бях подала документи за развод и аз бях поискала привременни мерки за двете ми малки момиченца, тогава все още на 7 и на 4 годинки, съда реши, по неизвестни за мен причини, мога само да подозирам, че са нелегални, да деде привременните мерки на бащата, който насилствено ми беше отнел децата и не ми даваше да ги виждам месец преди излизането на определението на съда за привременните мерки.
Големият проблем идва обаче в супер абсурдните ни закони, които въпреки, че спечелих родителските права на първа и втора инстанция – децата си не мога да си ги взема реално вече 16 месеца.
Те дълбоко страдат от нашата раздяла и всеки път всяка наша среща е хубава, но раздялата ни е повече от тежка.
Дори след като получих Изпълнителен лист от ОС на гр. Плевен, пак не мога да си взема децата, защото закона си противоречи и в момента не мога да разбера какво да направя така, че да си взема децата обратно без проблеми.
Моля ви, за помощ и съдействие и ще разкажа моята история подробно, но наистина няма по-голяма мъка за една майка да бъде далеч от децата си.
Моля ви, с цялото си сърце и душа да ми помогнете да си взема децата час по-скоро, защото и голямото ми дете, бащата с безотговорното си отглеждане и с хранене на децата с боклуци разболява здравото ми дете Изабела, като й се появява след двойно покачване на килограмите и остър гастрит. Детето сега е във втори клас и тежи от 21 кг. преди 16 месеца, вече тежи 43 кг., а е само във втори клас…..
Моля ви за помощ, този човек съсипва живота и здравето на децата ми, а аз като тяхна майка нищо не мога да направя.
Малката ми дъщеря Ноела, пък отключи нещо като страхова невроза и не може да отиде никъде сама, дори до тоалетната, постоянно вика сестра си да ходи с нея, без значение дали е ден или нощ.
Баща им буквално ги зомбира с постоянно гледане на филмчета и с игри на телефона.
Децата постоянно ми казват, че вечерят пасти и сладолед или сандвичи от Макдоналдс и всякакви сладки и вредни храни, без да се набавят необходимите им за тяхната възраст плодове и зеленчуци. И затова и двете започнаха да имат и множество кариеси и посещават почти всеки месец зъболекар поради поредният развален зъб, както и баща им не ги кара да си мият зъбите и децата, когато ги виждам редовно са с ужасно жълти и мръсни зъби с наслоена храна по тях.
Да не говорим и за вечно неизрязаните им черни нокти, както Ноелка, която поради липса на хигиена всеки път е изключителното подсечена в областта на интимните части и последните пъти детето не искаше да пишка, защото го болеше, а то беше подсечено до кръв.
Да не говорим, че баща им не може да се грижи и за облеклото им и им купува по два размера по големи дрехи и обувки и децата ходят като гаврошчета, а дрехите, които им купувам аз и им ги давам да ги носят, защото са им по-мярка, бащата умишлено не им дава да ги обличат.
Децата ми са изключително тревожни от факта, че толкова време са отделени от тяхната майка и всеки път като тръгвам малката ми казва, да я скрия в колата и да не я връщам на баща й, а голямата ми казва, че всеки път когато си ляга се моли по-скоро да си е пак при мама и децата не могат да разберат как печеля правата, а не мога да си ги взема при тях.
Да не говорим, че още от началото децата ми бяха отвлечени насилствено от бащата, като нямах възможността да ги предпазя и защитя по никакъв начин. Още повече, че трябва да пазя децата си от собственият им баща, който с безотговорното си поведение руши психиката, физиката и емоциите на децата.
Неговото постоянно настройване на децата с приказки от рода, че аз не искам да се събирам с него, а той иска, че аз искам да ги отведа от всичките им роднини, защото те живеят в Плевен, а аз живея в Асеновград и те никога повече няма да ги видят, че не ги обичам, защото им се постоянно повтаря, че аз не ги искам, щом си тръгвам и ги оставям на него. Те са прекалено малки за да могат да разберат как така някой не позволява на собствената им майка да ги вземе и да ги отглежда, както те са свикнали и имат нужда от постоянните майчини грижи и ласка.
За училището голямата ми дъщеря Изабела ми е споделяла, че не харесва класната си и че обича да ходи на училище и въпреки, че тя е много надарено и умно дете има голям проблем с четенето и още не може да чете и бърка ударението на много думи като чете, изключително не се обръща внимание на нейната подготовка и знания за училище.
Като начален учител и педагог мога да преценя, че детето ми не се чувства добре и ми го е казвала много пъти, че и е много трудно в училище и не може да разбере как майка й учи другите деца, а нея не може да я учи нея или поне да й помага с ученето в къщи, защото не сме физически заедно, а по телефона сме опитвали да учим но не е същото.
Малкото ми момиченце сега на 18.09. навърши 5 години и когато отидох да ги видя и да празнуваме рождения ден заедно и бях взела и желаните от нея подаръци, детето ми каза нещо, което ми скъса сърцето, а именно: „Мамо, не ме интересуват подаръците, ти си най-големият ми подарък за рождения ми ден!“ и след това ме попита: „Нали щеше вече да ни вземеш при теб, защо не ни взимаш?“
Така, че във вашите ръце е съдбата и не само съдбата, а живота и здравето на малките ми момиченца, защото в момента не ми се дава възможност аз да мога да се грижа за тях и да им дарявам майчина любов, от която всяко дете има нужда.
Още повече ми се къса сърцето, когато децата в училище ми казват: „Госпожо, завиждаме на вашите деца, че имат такава добра майка като вас!“
Едвам сдържам сълзите си и една огромна буца засяда в гърлото ми, няма по-мъчително нещо от това да не може една майка да бъде със собствените си деца и когато прегръщам моите ученици, ми се къса сърцето, защото не мога да прегърна своите си дечица особено във възрастта, която имат най-много нужда от майчини прегръдки и ласки.
Само защото съм жертва на един правен абсурд в който ми се дават правата върху децата, а не мога да си взема децата, на който го кажа, никой не може да повярва, че може да съществува такъв правен парадокс и безсмислен случай.
А относно ражданията на моите две принцеси искам да кажа, че аз минах три пъти през ада, за да ги имам. Защото с Изабела между четвъртият и петият месец на бременността преживях живота спасяваща операция за мен и респективно за детето ми, като се оказа, че тогава съм получила увъртане на десният яйчник около тръбата ми и съм получила перитонит и ме е деляло 20 минути от смъртта и ако е нужно ще изпратя снимка на операцията ми и следствие на невъзможността да ми се обере цялата кръв в стомаха в деветия месец получавам много тежка тромбоза на вътрешната вена на десният крак и лежа в съдова хирургия две седмици, точно преди да родя и родих с операция, като се възстанових много тежко заради тромбозата, обаче лекарите не ми казват, че не трябва да забременявам втори път и аз с един яйчник все пак забременях, но пак между четвъртият и петият месец ми се обади тромбозата и не минаваше от никакви високи дози на фраксепарин и трябваше да ми махнат бебето, но аз не позволих и понеже вярвам в Бог отидох на едно събиране в Стара Загора и точно по това време бяха дошли без аз да знам, хора с изцелително служение и Бог ме изцели и е факт, че аз съм здрава и имам прекрасно второ момиченце, която е Ноела. Всъщност имената на децата ми имат своето специално значение. Изабела означава – посветена на Бог ( затова и навремето само кралиците е можело да носят това име), а Ноела означава Христово рождение, защото е родена през септември, който се смята месеца в който се е родил Христос. И след всичко изказано по-горе смятам, че след като Бог ми е подарил тези прекрасни две принцеси, как да не ми се къса сърцето, когато всяка секунда те не са до мен, а само белезите от трите операции от тяхното раждане са върху мен….
Бащата сега обжалва и до ВКС, но това означава още минимум седем месеца чакане за отговор от ВКС.
Моля, отново за помощ, защото ако вие не ми помогнете не знам кой би могъл!
Светослава Берова
*снимката е илюстративна
Бележка на редактора:
Една от каузите на Хепи-Уомън е да даде гласност на този сериозен за страната ни проблем – проблемът с родителското отчуждение. Читателката ни ще получи правна консултация, както и по темата ще има продължение.
Всички материали по темата с родителското отчуждение и насилие над деца може да видите ТУК.
