Във връзка с темата за родителското отчуждение с нас се свърза читател, който е изпитал последиците от него в детството си.
Нека видим какво има да ни разкаже той.
Казвам се Милен Минчев и съм на 42 години. Имам по-малък брат и родителите ни се разведоха когато бяхме на 6 и 7-годишна възраст. Това ни се отрази тежко, защото трудно понасях коментарите на единия родител към другия и обратно. Бабите и дядовците също се включваха и правеха всичко да изглежда още по-зле. Всичко това много ме тормозеше много. А когато пораснах започна да ме дразни.
Коментирах под поста с интервюто с Диана Котева, бившата жена на Ицо Хазарта, защото искам да обясня позицията си – те двамата са от едната страна, а детето – от друга.
В една такава ситуация се получава нещо много вредно – двамата родители играят срещу детето. Всеки от тях си мисли, че може да осигури най-добрите грижи и отношение, карат се и това е супер нечестно спрямо него. Тези двама души, възрастни хора, работят срещу интересите му – нещо, което ще е с много сериозни последици за неговата психика, когато то вече ще трябва да създаде своето семейство.
С приятелката ми живяхме 10 години заедно. Роди ни се дъщеря, която много искахме. Случи се така, че се наложи да замина за чужбина и се разделихме. Без да сме се карали, без нищо, съвсем спокойно мина всичко. Когато един човек ти каже, че вече не те обича и не те иска вече, не може да направиш нищо. Но, тъй като знаех какво може да се случи с нашата дъщеря, седнахме и се разбрахме двамата какви трябва да бъдат нашите взаимоотношения. Казвал съм много пъти на всички – на моята бивша партньорка, както и на други, които са ме питали: майката на детето ми е много свестен човек. Независимо, че вече не сме заедно. Тя също е казвала, че ме счита за добър човек и прекрасен баща на детето ни, признава, че съм се грижил добре за тях. Казва също, че държи Яна да знае, че аз съм неин баща и че може да ме вижда по всяко време, когато поиска. Разбрахме се заедно да вземаме решения за детето, говорим по телефона за нея. Държа да подчертая, че начинът, по който аз се отнасям с дъщеря ни, както и начинът, по който бившата ми приятелка се отнася към нея е един и същ. Детето знае, че има задължения, че има неща, които не се правят. Възпитаваме я по един и същ начин. Казвам го, защото има много родители, които започват да се конкурират един друг с добрината си, глезят децата и това е вредно за тях. Независимо, че сме разделени, ние се стремим да правим всичко в полза на детето. Да не го глезим, да му създадем всички нормални условия за развитие, за да изгради по-късно добре своя собствен живот. Когато трябва се чете, когато трябва играе. Стиковали сме се много добре в това отношение.
Независимо, че ние сме разделени, отношението ми към тази жена остава позитивно. Държа също да отбележа, че двамата сега живеем по-добър живот, отколкото този, който живеехме към края на своята връзка, точно преди да се разделим. Ние живяхме заедно много време и аз съм й благодарен за всеки един ден. Знам, че и тя има същото отношение към мен.
В периода, когато решихме да се разделим, много хора започнаха да си изказват мнението. Трябва да направиш тъй, пък не трябва да направиш инак… Хората започват да се месят, без да имат реална представа за динамиката на отношенията и в крайна сметка тях не ги интересува крайният резултат, а само гледат отстрани и се забавляват за наша сметка и за сметка на детето ми. Затова е важно родителите, макар и разделени, да се уважават един друг. За да може детето да не чувства неприязън между двамата, тъй като след време, то несъзнателно ще потърси точно такава връзка, каквато самото то е видяло. Защото то не познава друга. Може дори да е чело за други връзки, но няма да ги познава. И ще се стреми да намери такъв партньор, с които да му се случат същите неща, каквито са се случили на родителите му.
А Вие самият как успяхте да се предпазите от това?
По принцип, моята психика е по-силна и аз мога сам да преценявам добре ситуациите в собствения си живот без да ми се меси никой друг. Забранил съм на моите родители да ми дават акъл. Забранил съм да говорят пред мен и детето лошо за бившата ми приятелка. Майка ми е в чудесни отношения с нея и детето. Баща ми не е така, но нямам намерение да се занимавам с неговите чувства – те не ме интересуват! Аз държа майката на детето ми да е добре, защото това ми решава много проблеми. Искам да се чувства сигурна, че аз не я застрашавам, че не я мразя и не говоря зад гърба й. Когато тя е уверена и спокойна, когато знае, че и двамата работим за това детето ни да е добре, всичко ще се случи както трябва. Затова, дори и ако от чисто егоистична гледна точка да го погледнем, аз искам да й дам свободата да бъде добре.
Как ще продължите живота си оттук-насетне?
Не съм от хората, които да тръгнат да се вайкат как ми са се били разбили мечтите, какви неща съм преживял… Животът не е турски сериал. Не можем да решаваме практически проблеми с емоционални средства. Абсолютно погрешно е, не става така.
Доколкото стана ясно в предварителния ни разговор, Вашата бивша приятелка сега живее с друг мъж. Какви са отношенията Ви с него?
Добри, не съм се карал с него. Води детето с колата при мен. То в любовта няма нищо за крадене. Или я има, или не. Просто трябва време, човек да си осмисли нещата и да разбере какъв иска да бъде и оттам-нататък вече колкото по-малко изисквания има към другите хора, толкова по-малко наранен е. Затова имам изисквания само към самия себе си. Ако очаквам някой друг да направи нещо за мен, за да се почувствам аз по-добре, това е „рецепта за страдание“ за цял живот.
Много Ви благодарим, хубаво е сега, че това ще видят много хора, включително и тези, които написаха лоши коментари за интервюто с Диана Котева, защото така трябва да се постъпва цивилизовано.
По-скоро бих казал не цивилизовано, а рационално. Защото, важно е най-вече детето или децата да са добре. Те ще пораснат един ден и няма да им е приятно, когато осъзнаят как са се отнесли родителите им с тях, заради собствените си лоши емоции.
Както се случи с мен и моя брат. Но, всяко едно нещо, което ми се е случило, което ми е било трудно, ме е дисциплинирало. Учим се на хубавите неща чрез такива уроци.
Не е въпрос да се обвиняваме един друг, защото така не решаваме никакви проблеми.
Имаме избор. Не знам как трябва да бъдат нещата, но споделям как могат да са. Защото будистите казват „Няма добро и лошо в живота, има само резултат“.
Интервю на Лора Костова
Всички материали по темата за родителско отчуждение четете ТУК
29
