Психология

Поеми си дъх: Защо всяка промяна в живота ни изисква пауза

промяна в живота

В определен период от живота е много важно да направите пауза и да се огледате наоколо!

Всяка промяна в живота ни изисква подобно спиране или поемане на дъх – както искате, така го наречете. Шанс да изтрием потта от челото си, да се поглезим с глътка свеж въздух, да хапнем нещо вкусно и да се огледаме. В правилната посока ли вървим?  Да проверим нивото на горивото в собствения си енергиен резервоар, за да избегнем риска от спиране точно по средата на пътя.

Защото, сещате се – просто е невъзможно да вземем завоя с пълна скорост. Направим ли го, ще бъде катастрофа.

Никой не може да научи всичките си уроци без задължителната промяна

Необходими са паузи на всяка стъпка –  преди да скочим във водата или пък от високо, преди да ударим финалния акорд по време на изпълнението на Бетовен, преди да излезем на сцената или в зората на новата, вълнуваща любовна връзка.

За да се концентрираме в наистина важните неща. Забързани в ежедневието, понякога те просто ни убягват. Втурваме се през глава към миражи, фалшиви реалности, често пъти неосъзнато измислени от нас самите.

Какво ще се случи, ако не си поемем дъх, ако не направим живителната пауза?

Спираме обикновено само по време на коледните празници и на червени светлини. А трябва да го правим по-често. По същата причина, поради която шахматистът спира и анализира, преди да предприеме следващия си ход.

И ако си мислим, че можем да минем без паузи, много грешим. Игнорираме ли ги, животът ще ни завърти в безкрайния си вихър с огромна сила и тогава Вселената ще бъде принудена сама да ни спре – ще се появят екстремни обстоятелства – болести, инциденти, пожари, земетресения…

Всичко в живота е ритмично: денят сменя нощта и обратно, сезоните също се променят циклично, дишането ни е ритмично – дишаме и после издишаме. Дори в дискотеката диджеят редува бързи и бавни парчета…

Да, циклите са неделима част от нашия живот. Затова в него трябва да има моменти, в които нищо не ни се случва: когато просто седим и гледаме света, а светът в този момент гледа към нас.

И чак тогава, когато сме си дали сметка за посоката, която сме поели, когато сме преценили плюсовете и минусите на направеното и постигнатото дотук, тогава можем спокойно и уверено да продължим напред. Да продължим да се борим и, разбира се, да успяваме.

38

Similar Posts