Психология

Психологът Мая Димитрова пред happy-woman.bg: Защо мъжете се страхуват да признаят чувствата сами пред себе си

Психологът-Мая-Димитрова-защо-мъжете-се-страхуват-да-признаят-чувствата-си

Нашите читатели вече познават психолога Мая Димитрова от статията „Страх от обвързване или как да направим така, че приказката да продължи„. Сега обаче решихме да продължим разговора с нея и да „разнищим“ мъжката психика с отварянето на още една интересна тема, касаеща отношенията между двата пола. Темата за страха от признаването на собствените чувства. 

Защо мъжете понякога се плашат от собствените си чувства и не искат да си ги признаят пред самите себе си? Възможно ли е мъж да проявява всички признаци на влюбване, но наистина да не осъзнава какво изпитва?

Отговор:

Мъжете се плашат от собствените си чувства и не искат да ги признаят пред самите себе си, в зависимост от травмите в ранните години на живота си.

Чувствата събуждат страха от отхвърляне и/ или изоставяне. Опитът им до този момент всъщност е създал болка, а болката създава страха. За жалост дадени мъже предпочитат да се крият зад маската на суровият, безпощадния, грубия, недостижимия. Това е една защитна стена, която предпазва именно от позната болка, която са изживели- чувство на безпомощност. Няма лоши мъже, има мъже, които по този начин са намерили начин за справяне с надигащият ги страх. В моменти, в които има опасност да изпитат чувства или нещо по сериозно което застрашава границите им, тези чувства да бъдат показани/ разкрити. Да им се нарушат границите и да проявят слабост, защото това е равно на уязвимост. „ Давам зареден пистолет само с един куршум и играя на руска рулетка!“

Няма лоши мъже, има мъже, които са намерили начин за справяне със страха си чрез контрол и граници, което им дава сигурност и усещане без болка. За тях любов е отхвърляне или изоставяне, което води неминуемо до болка. Тези травми могат да бъдат породени не само от първото влюбване, а всъщност, от първата жена в живота им – тяхната майка ( или жената заемала мястото на тяхната майка), което води до много по трудно преодоляване.

Ако не са имали щастливо и спокойно детство, не са израснали в любов, внимание и подкрепа от първата жена в живота им. Асоциацията е, че всяка следваща ще им причини болка от отхвърляне или изоставяне. И да, тези мъже си изграждат още в ранните години защити, които им дават сигурност и спокойствие.

Но в даден момент се появява жена отразяваща го, тя моментално се превръща в опасност щом иска да се свърже с него, а той да повярва в проявата й на любов.

Голям процент от тези мъже в по-голямата си част от своя живот си връщат на всяка една жена, повярвала им и отворила сърцето си за тях. Връщат си за болката причинена от първата жена в живота им. Все едно живеят само и единствено за това, да причиняват болка – „ Така е справедливо, защото всички жени са еднакви!“ ( ш…. то клише)

И тази агония и напрежение продължава до момента, в който ранените герои не се изправят срещу проблема си и него погледнат от упор.

Защото, когато един проблем е осъзнат, той вече е половин проблем. И след това малко усилие трябва към щастието и хармонията. Към това с лекота да си поемеш въздух и така да издишаш. Допускането на любовта, пускането без страх на чувствата си, които бушуват като океан предизвикан от неконтролируемите стихии на природата. Приемане и съхраняване на чуждите чувства без порив на унищожението им.

Каква е правилната реакция от страна на жената?

Отговор:

Мъжът не избира жената по визия, ум, интелект, възпитание, място в обществото, социална среда…мъжа избира тази жена, която го отразява най- дълбоко.

Мъж със страхове от обвързване няма как да привлече жена без този или подобен проблем, някъде дълбоко скрит и затиснат чрез маски и оправдания от сорта „ Не се чувствам готова, все още! „ Което това „все още“ може да продължи години/ вечност.

Те се привличат всъщност за да помогнат един на друг независимо по какъв начин – на тежко и болезнено осъзнаване, че всъщност проблемът не е в другия. „Проблемът е в мен и аз изцяло нося отговорност за себе си. Никой не ми е длъжен да стъпва на пръсти по сърцето ми при положение, че не го бива в това. Отговорността е изцяло моя щом съм го привлякла и допуснала!“

Няма случайни хора в живота ни.

Нито случаен човек, различен от теб самия, би предизвикал емоции в теб, колкото и да бъдат отричани.

Когато сте привлечени емоционално от определен човек винаги се питайте какво е общото между вас.

Какво е нещото, което го има той в себе си, което го имам и аз. То не се забелязва и усеща в началото, а след като бъдем разлистени с времето.

Ако не се уплашим и скрием, разбира се. Защото само определен човек, който ни отразява може да ни разлисти и помогни, за да се изправим и разберем себе си.

Иска се смелост за да се изправиш срещу себе си и да поемеш пътя, който води до твоето щастие и хармонията със самия себе си!

Нека благодарим на психолога Мая Димитрова за нейните изчерпателни отговори, а изводите всеки може да направи сам за себе си!

Ако се нуждаете от психологическа подкрепа, можете да се свържете с Мая Димитрова и на фб страницата й.

Интервю на Лора Костова

108

Similar Posts