Днес отново ще разговаряме с нашия партньор – психологът Мая Димитрова, този път по темата с късната любов. Нека направо минем към въпроаса.
И така, г-жо Димитрова, може ли човек да се влюби истински дори след 50?
Да, съществува любов на 50+. А, дали е страстна и изпепеляваща зависи от нашето душевно състояние.
Защото ние привличаме този, който да отрази вътрешните ни копнежи, страхове, емоции. Всичко осъзнато и неосъзнато, а дали сме готови за този човек?
Тук превес взима израстването ни и информацията от нашият жизнен път. Истината е, че човек колкото по осъзнат е, колкото повече израства разбира, че за да летиш нависоко и да се чувстваш в безопасност не ти трябва първа класа.
Стига да стигнеш на ниво излязъл от рамката на обществените норми и разбирането, че ти не притежаваш никой и нищо. Не си притежание на никой и нищо.
Носиш отговорност само за себе си – твоята душа. Защото само тя единствено е твое притежание.
Разбираш, че за да са добре значимите около теб, трябва първо ти да си добре. Разбираш, че живота ти е отражение на това, което мислиш, на твоите копнежи и смелостта да си ги позволиш или на страха, който те смразява и затиска същинския порив на душата. Която е под отломки от норми и рамки на обществото и хората, които така са те оплели както „безопасно“ паяче оплита жертвата си.
Оплели знаещи твоята ахилесова пета. Подчинявайки те да си воден само и единствено от програми и нагласи, които очевидно не ти дават, тази пресечна точка, която душата и съзнанието ти имат нужда за да бъдат н една жизнена линия. Това състояние, в което ти се чувстваш достатъчно свободен, за да живееш смисъла на живота си.
Дядовците на психологията го наричат „криза на средната възраст“, та ние продължаваме да казваме това е криза на средната възраст…а, в мислите на човека, който ни е потърсил за помощ са… vaffancullo ( итали)….Защо ли? ( Учудено вдигам вежди)
Защото иска до края на дните си да преживява криза на средната възраст. Да се крие зад оправданието. Но да изживее моменти на любов и избиране на себе си и това състояние, което е сравнявано с усещането два метра над земята. Знаейки, че си преживял това, което душата копнее и може да кажеш готов съм за два метра под земята или да прекрача прага на следващият живот. Подготвен и разбрал смисъла на тоя.
Когато сме вече зрели и по-мъдри, не пречи ли това на искрените чувства? Не излизат ли меркантилността, егоизма и изгодата на преден план? Или това няма отношение към възрастта?
Възрастта няма кой знае какво отношение спрямо мъдростта и зрелостта. На човек, който е на тридесет години могат да се случат същите събития, които се случват на друг човек, който е на петдесет. Въпросът е до колко ще осъзнаеш и вземеш поука от случилото се. Дали отново и отново ще правиш едни и същи действия чакащ различен резултат.
Искрените чувства нямат нищо общо с меркантилността, егоизма и изгодата.
Те не могат да съществуват, ако тези качества са неизменен спътник в отношението на човека спрямо хората около него. Всъщност, всеки човек притежава тези черти и ги носи в себе си.
Тези черти в личността си, въпросът е колко ще се проявят и дали ще допуснат да бъда водещи. За съжаление живеем в материален свят където всичко се измерва с пари и да, парите са мерило за нашите качества.
Парите хиперболизират, както нашите сенчести страни, така и положителната ни същност. За да не бъдем погълнати от материалното, което ни прави емоционални инвалиди.
Нека да бъдем ние господар на парите си, а не те да са наш!
Благодарим Ви! Скъпи читатели, това беше психологът Мая Димитрова.
Можете да закупите Книгата – дневник на Мая Димитрова “Нежна сила”, като използвате контактите, обявени в партньорския й профил.
Интервю на Лора Костова
1197
