Любопитно Психология

Разговор с Бог или „вътрешен глас“ – до какви открития са стигнали учените

Разговор-с-Бог-или-„вътрешен-глас-до-какви-открития-са-стигнали-учените

В историята на религията съществуват редица примери за това как хората „влизат в диалог“ с Висшите сили. В същото време скептиците твърдят, че „ако човек говори на Бог, това е молитва, но ако Бог говори на човека, това е шизофрения“. На кого да вярваме?

Феноменът на вътрешните гласове

Вероятно от време на време се случва на всеки – когато сме сами, можем да се обърнем към някой невидим събеседник и дори понякога да изричаме цели монолози. Много хора възприемат това като „вътрешен глас“, който спори с тях, съветва ги, тоест „се държи“ като истински жив събеседник. Понякога ние възприемаме това като израз на божествената същност в себе си.

И наистина, гласовете, които чуваме не винаги са признак на лудост! Например, познати са много случаи, когато „невидим събеседник“ предупреждава човек за опасност.

Психолозите са на мнение, че най-вероятно по този начин нашето собствено подсъзнание се опитва да се свърже с нас и да ни даде някаква важна информация.  Но какво да кажем за Бог? Има ли пръст той в това?

Религиозен инстинкт

Замисляли ли сте какво ни кара да вярваме в божествените сили в действителност? Психолозите смятат, че е страхът от смъртта. Експерти от университета в Отаго, Нова Зеландия провели експеримент, в който участвали 265 души – както религиозни хора, така и атеисти. Всички били помолени да помислят за бъдещата си смърт и да напишат какво мислят за нея.

След като анализирали отговорите, учените открили, че след написването на поисканото от тях есе, вярващите са станали още по-уверени в съществуването на висши сили. Атеистите – напротив, те потвърдили своето недоверие. Въпреки това обаче, тестовете върху подсъзнанието показали нещо много по-различно.

По време на теста учените помолили участниците да реагират на определени твърдения – „Бог съществува“ и „Бог не съществува“. Според скоростта на реакцията те успели да определят дали човек дълбоко в себе си вярва в божествено провидение или не. Резултатите били доста интересни – много „невярващи“, макар и да са се обявили като атеисти, все пак подсъзнателно признавали съществуването на Бог.

Експертите обясняват този парадокс с факта, че човек е вечно преследван от страха от смъртта – още от раждането си, а религиозният мироглед пропагандира посмъртно съществуване. Тоест, да вярваш в Бог означава да си дадеш шанс да избягаш от нищото.

Между другото, учени от Харвард установили, че сред религиозните хора има повече такива, които при вземането на различни решения разчитат на своята интуиция, а не на прагматични изчисления. Това още веднъж доказва, че вярата ни в Бог е на нивото на инстинктите.

Полезна ли е вярата?

Изследователи от Американския университет в Мисури, водени от професор Дан Коен, стигнали до заключението, че психичното здраве на религиозните хора обикновено е по-добро от това атеистите. При това изобщо няма значение към какъв вид религия се придържа човек.

В хода на изследването, в което участвали представители на основните световни религии – християни, мюсюлмани, будисти и евреи, се оказало, че колкото по-високо е нивото на духовността на вярващия, толкова по-добро е състоянието на неговата психика и нервна система.

Изцелителната сила на молитвата

Изцелителната сила на молитвата също е добре известна. Екип на Лабораторията по невро- и психофизиология към института по психоневрологични изследвания в Санкт Петербург е провел поредица от експерименти, които изследвали лечебните свойства на молитвата. Правени са тестове върху свещеници и енориаши, като специални устройства записвали енцефалограмата на мозъка им по време на молитва. Резултатите категорично доказали, че молещият се изпада в едно много специално състояние, при което мозъчната кора е изключена и информацията се абсорбира директно, без да се използват мисловните процеси. Това оказва благоприятен ефект върху нервната система и чрез нея върху цялото тяло.

Ефектът е същият и в случаите, когато някой се моли за друг. През 2001 г. експерти от Колумбийския университет събрали данни за 199 жени, подложени на лечение за плодовитост. Оказало се, че тези от тях, чиито близки се молят за здравето им всеки ден, са забременели два пъти по-бързо от останалите.

514

Similar Posts