Има един такъв тип жени, които уж са много морални и дори страшно „духовно извисени“. За пред обществото те са за пример. Постоянно разказват как се грижат за семейството си, колко добре готвят и въобще колко са отдадени на каузата да направят семейно гнездо истинско райско кътче. Жени за пример. Някои от тях дори се изявяват и като общественички. За да докажат още веднъж колко са „над останалите“ и за пореден път да заслужат хорското уважение. Според тях – напълно заслужено.
Но, както е казал народът, тихите води са най-дълбоки.
Свикнали сме да се жалваме само от мъжката изневяра. Но само мъжете ли са тези, които изневеряват. Само те ли безмилостно причиняват болка на половинките си? Истината е, че за предателството няма пол. А причините могат да бъдат различни – включително и парадоксални.
Внимателният и скромен съпруг, отдаден на семейството, е мечта за много дами. Но, колкото да докажат правилото, изключения винаги се намират. Ето една изповед, която го доказва:
Мъжът ми е кротък и тих, не ме спира за нищо и аз ги въртя двама наведнъж
Страст и огън
„Мъжът ми е кротичък и тихичък. Но това изобщо не ме задоволява. Аз съм жена, която жадува за страст. Искам да усетя тръпката. Преди известно време с мен се свърза ученическата ми любов. Дълго време се колебах дали да му отговоря, но старите чувства и страсти ме завладяха и аз, нали съм човек, се поддадох на изкушението.
Той знаеше как да ме накара да се почувствам истинска жена. Любовните му обяснения буквално ме взривяваха. Но той живее в чужбина. Женен е, има деца. Но пък някога означаваше много за мен, а чувствата ни така и останаха неизживени. Познаваме се от деца. Той беше по-голям и правеше с мен каквото си поиска. За жалост, някой ни е видял, беше ме издал на майка ми и тя ме наказа жестоко. Така приключи нашата „връзка“.
Сега обаче имах възможност да върна отново предишната страст. Той пристигна специално за мен в България. Със скъп подарък за рождения ми ден. Нищо общо с мъжа ми – страстен и огнен. Накара ме да се почувствам истинска жена. „
Духовно извисяване
„ Нямам много какво да говоря с мъжа си. Не ме разбира и не може да ми даде това, от което се нуждая. Затова нощем се ровя по форумите. Търся сродна душа. Намерих я неочаквано. От коментар на коментар се запознах с очарователен мъж. Изключително духовно извисен. Не знам какво ми стана, без да го познавам, без да съм го виждала дори, изведнъж реших да му разкажа целия си живот. Казах му: „Искам да ти разкажа целия си живот“. Той отговори: „Аз съм тук и те чакам.“ Така започна нашата духовна връзка. Духовна, първо, защото не сме се срещали, второ, защото с него наистина мога да говоря за всички тези неща, за които мъжът ми е като сляп и глух. Да, знам, че емоционалната изневяра е не по-малко зло от физическата, но това ми носи удовлетворение и ме кара да се чувствам добре. Той ме попита: „Ти щастлива ли си в този брак?“ „Не“, отвърнах му. И наистина не съм.
Защо не напускам мъжа си ли? Защото ми е жал за него. И защото имам две малки деца, които не искам да оставя без баща.“
Какво ще посъветвате тази жена? Какво мислите за физическата и емоционална изневяра? А за стремежа да се показваме пред другите различни от това, което всъщност сме? Споделете в коментарите.
2026
