Реални истории е рубрика, която засяга теми от реалния живот. Днес ще ви представим историята на една жена, която цял живот търси мъжка опора и в крайна сметка така и не успява да я получи.
Ето какво разказва тя.
Съдбата ми е тежка от самото детство. Осиновена съм. Отраснах в малко селце, където всичко се знаеше от всеки. Жената, която ме отгледа, не беше особено грижовна към мен. Винаги ми е липсвала ласка и обич.
Попаднах в лоша компания и прекарах доста време по изправителни домове. Осиновителката ми почти се отрече от мен, въпреки че не ме е гонила от вкъщи. Пораснах с усещането, че вечно трябва да се пазя и бягам от някого.
Още много млада родих първото си дете. Прекрасно момиченце с невероятно красиви сини очи. Взе ги от баща си. Нещата в семейството ни не вървяха никак добре. Разделихме се още докато тя беше много малка. Върнах се отново на село.
Нямаше работа, нито пък аз имах някакво по-специално образование, затова живеехме много трудно. Запознах се с друг мъж, родих второ дете – момченце. За съжаление, той се разболя от шизофрения и животът ми с него също стана невъзможен.
Въпреки че вече имах две връзки и две деца от различни бащи, продължих наивно да търся някой, с когото наистина да прекарам живота си. Не след дълго се запознах с трети мъж. Така родих третото си дете. С него също се разделихме почти веднага след като малкия изплака за първи път. Добре че голямата ми дъщеря пое много от функциите на майка и така горе-долу продължихме да живеем и без мъжка подкрепа.
Отново в къщата на осиновителката ми. Тя се беше озлобила много към мен и към децата ми. Така и не прояви топло чувство към никой от нас.
Чувствах се самотна. Знаех, че вече имам три деца от различни мъже, но не спирах да търся този, с който наистина ще се чувствам обичана и желана.
В селото, в което живеех, дойде строителна бригада за строеж на къща. Успях да уговоря ръководителя да ме вземе на работа и там се запознах с четвъртия мъж в живота си. Така на бял свят се появи четвъртото ми дете. Не стигнахме до брак, последва нова раздяла. Отново останах сама, но този път с четири деца.
Хората често ме питат как съм се решила на такова нещо. Да родя толкова много деца от различни бащи. И аз не знам. Надявах се, че след като имам дете, мъжът няма да ме изостави. Оказа се точно обратното. Ако някой не иска да бъде с теб, нищо не може да го спре, дори и дете.
Животът ми стана много труден, трябваше да изкарвам хляба си както мога, но нямаше кой да гледа децата. Осиновителката ми не желаеше да се грижи за тях. Единственият вариант беше да оставя вкъщи най-голямата ми дъщеря. Така тя спря да ходи на училище и остана да се грижи за тях. Разбира се, от социалните служби не спираха да ме притесняват. Знаех, че не е хубаво да ограничавам дъщеря си и да я лишавам от образование, но просто не знаех какво друго да направя.
Така се стигна до заплахи, че ще ми отнемат децата и ще ги пратят в приемни домове. Криво-ляво успях да постигна някакво споразумение със социалните, голямата ми дъщеря продължи образованието си като частна ученичка, с изпити.
Междувременно осиновителката ми почина и къщата остана на мое разположение. Но, за съжаление, тя беше пред разпад. Дори стана опасно да живеем там. Успях да уговоря квартира в селото и се нанесохме там, едно семейство ни даде подслон без наем.
Не знам как се случи, но с този мъж много си допаднахме. Осъзнавах, че не е редно да го отнемам от съпругата му, но онова чувство за безпомощност и самота, което никога не ме напускаше, отново надделя. Без да подозира жена му, ние започнахме връзка. И така се оказах бременна с петото си дете.
Когато бременността започна да ми личи, подозренията на жената на моя любим, се засилиха. Криехме се добре, но знам, че тя усещаше нещо. Хората също говореха и това още повече влоши ситуацията. В крайна сметка стана непоносимо да живея повече у тях.
Сега съм в безизходица, с толкова много деца, без работа и без шанс. И отново без мъж до себе си…
Какво мислите, какво бихте посъветвали тази жена? Споделете в коментарите.
1586
