Продължаваме с темите, вдъхновени от реалния живот. Този път ще ви представим историята на един мъж, на средна възраст, който има собствен бизнес и в очите на другите изглежда като успял човек.
Той има семейство, образована жена, дете на 5 години и погледнато отстрани, всеки би си помислил, че е щастлив. Но така ли е наистина?
Какво се крие зад маската, която всеки един от нас си слага сутрин, излизайки от дома?
Ето какво разказва този мъж за своите най-лични преживявания.
„ С жена ми сме заедно от ученическите години. Не съм имал друга жена в живота си, освен нея. След години ни се роди и дете. Имам собствен бизнес и се мъча да се справям.
Но в личния си живот съм нещастен. Не се чувствам изобщо оценен.
Жена ми не ме разбира. Злобна е. Не мога да й се доверя, не мога да споделям нищо с нея. Затова и не го правя. Може би на няколко години веднъж съм й споделял нещо. Не я усещам достатъчно загрижена за мен.
Тя не ми готви като нормалните домакини. Въобще. Въпреки, че по цял ден е вкъщи. Аз съм вегетарианец, нямам нужда от кой знае колко. Но тя не иска да ми сготви дори една боб чорба.
Дори детето от детската градина водя и взимам аз. Искам да имаме и второ. Но тя не дава дума да се издума. А толкова мечтая за още едно дете!
А иначе от мен очаква да я издържам. От години не работи, въпреки че има престижна професия. Само се обучава. И това нейно обучение няма край.
Не мога да я разбера. Казвам й: „Намери си някаква работа, изкарай там 500 лв, примерно, иди на маникюр или нещо друго! Аз не искам твоите пари за издръжка. Направи нещо за себе си, похарчи ги както намериш за добре!“
Когато водим такива разговори, винаги стигаме до конфликт. Тя отвръща едно и също: „Има време.“
Вечно е недоволна от мен. А аз какво ли не съм направил за нея. Когато насред голямата зима сестра й си счупи ръката, аз бях този, който в снежната виелица шофирах в тъмното до отдалечен град, за да я взема и заведа в хубава болница. Но това не се оцени. Веднага след това се скарахме, оставих ги двете да се гледат у нас и се махнах за седмица, като взех детето със себе си. Щях да осъствам дори по-дълго, но тъй като малката имаше насрочен профилактичен преглед при лекаря, само заради нея се върнах.
Нямаме и интимен контакт.
Това е моят живот, който всички мислят за щастлив.
Вечерите ми минават в гледане на любовни филми. Понякога дори и не вниквам в тях. Просто вървят на екрана. Даже детето ме взима на подбив и като види ме пита: „Тате, пак ли гледаш глупости?“…
Аз съм затворен човек и не споделям много. Имам дълбоки вътрешни преживявания, но ги тая дълбоко в себе си. Няма с кого да ги споделя. Търся истинската любов, тази, която те кара да изтръпваш. Която те кара да споделяш всичко с отсрещната страна и дори да говориш по цял ден с нея, пак да не ти стига. Да копнееш да чуеш важния за теб глас. И да кажеш: „Знам, че скоро се чухме, но искам пак да ме „наговориш“!“
В семейния живот постоянно имаме кризи. Преди две-три години бяхме дори пред развод. Тогава една моя близка астроложка ми предрече, че с жена ми ще се разделим. Така казвали планетите. Това много ме разстрои. Повярвах й, защото преди това беше предсказала смъртта на бащата на жена ми.
Е, не се разведохме, но нещастният ми семеен живот е факт.
Когато жена ми ме обиди, аз й се сърдя по цял месец. Но и това не помага.
Но почувствам ли се много обиден и ми писне ли ми достатъчно, намирам утеха – взимам си детето и отивам при майка си. На гости. Прекарвам няколко дена там. Дето се казва, да се погрижи за мен така както само мама умее.
Не съм от хората, които ги глезят дори на рождените им дни. Тортата винаги е купешка и постна, колкото да се отбие номера. Дори точно на рождените си дни се чувствам най-депресиран. Тъжен и без настроение.
Само на последния ми рожден ден се случи така, че получих колет с няколко подаръка. И то не от жена ми. Неволно възкликнах: „Досега никой не ми е подарявал толкова много неща!“. Беше напълно ново изживяване за мен.
Като се замисля, нямам нищо друго, освен работата си. Да, точно така. Нямам друго!“
Какво ще посъветвате този мъж? Споделете в коментарите.
2700
