Точно както нашето тяло, нашият мозък се променя с напредване на възрастта. Колкото повече остаряваме, толкова по-трудно ни е да запомним информация, като например името на ресторанта, в който сме били или къде сме оставили ключовете си. Или може да отнеме повече време, за да научите нещо ново, пише HuffPost.
Добрата новина е, че всъщност имаме голям контрол върху поддържането на мозъка си здрав и предотвратяването на преждевременно стареене и това започва с ежедневните ни навици. По-специално, поведението, което избягваме, може да има положително въздействие върху нашето познание.
Ето грешките, които трябва да бъдат отстранени възможно най-скоро:
Недостатъчно социално взаимодействие
От дистанционна работа, през раждането на бебе, та чак до пенсиониране – има много ситуации, когато ни липсва достатъчно общуване.
„Толкова често срещано е в нашата култура бавно да губим социалната си мрежа в хода на живота си. Имаме нужда от някакъв вид социална мрежа, към която можем да се обърнем, дори и да мислим, че нямаме нужда от нея. И така, как влияе социализацията на мозъка? Всеки път, когато срещнем някой нов човек, ние създаваме нова връзка в мозъка си между мозъчните клетки“, казва д-р Залди Тан, директор на програмата за памет и здравословно остаряване в Cedars-Sinai.
Освен това е доказано, че силната социалното общуване подобрява настроението, което е свързано със здравето на нашия мозък.
Въпреки че личните взаимодействия изглеждат най-полезни за здравето на мозъка, онлайн социализацията и виртуалните разговори също могат да помогнат, казва д-р Глен Фини, сътрудник на Американската академия по неврология и директор на Програмата за памет и когнитивност в Geisinger Health.
„Има определени хора, които са буквално физически изолирани или може да нямат приятели и семейство, тогава тяхната онлайн общност се превръща в спасителен пояс за тях и може да има реална полза“, казва Фини.
Когато се запознаваме с нови, научаването на нещо ново изгражда връзки между нашите мозъчни клетки и помага да поддържаме мозъците си млади.
„Винаги трябва да разширявате умствения си хоризонт. Ако никога не сте хващали музикален инструмент, научете се да свирите. Ако никога не сте изучавали чужд език, започнете сега“, съветва експертът.
Игнорирате хроничния стрес, който носите със себе си
Стресът е част от ежедневието и телата ни обикновено могат да се възстановят бързо от конкретно стресиращо събитие или ситуация. Проблемът е, че този стрес става хроничен – и ние не решаваме проблема.
„Наистина сме добри в поддържането на нашата реакция на стрес през целия ден – на леко ниво, което може дори да не забележим. Дори когато не се случва нищо стресиращо, можем да изпитаме подсъзнателен стрес“, каза д-р Елиса Епел, професор по психиатрия в Калифорнийския университет, Сан Франциско.
Тя казва, че е важно да сте наясно с този стрес и да го управлявате през целия ден – например, като внимавате за мислите си и забавяте дишането си. Създаването на „краткотрайни състояния на остър стрес в нашето тяло“ всъщност може да помогне за облекчаване на стреса, добави тя. Например, сауна, вземане на студен душ или тренировка с висока интензивност. Това ни осигурява повече състояния на релаксация през деня и по-добро качество на съня през нощта.
„Когато сме в състояние на по-дълбока почивка, както през деня, така и по време на сън, ние даваме възможност на нашите неврони също да поправят и забавят стареенето на мозъка“, обяснява експертът.
Твърде много бързане
„Когато сме заети с нашия професионален и социален живот, това е естествена тенденция – да хапнем нещо набързо или да направим друго, което в момента ни изглежда най-лесно. Това обаче не е най-доброто за нашия мозък в дългосрочен план“, казва Тан.
Бързите храни често са силно преработени и с високо съдържание на наситени мазнини и захар. Изследванията показват, че диета с високо съдържание на тези храни в продължение на много години води до по-висок риск от деменция.
„Знаем, че това може да доведе до преждевременно стареене на мозъка и може да доведе до заболявания, които оказват отрицателно въздействие върху здравето на мозъка“, обяснява Фин.
Няма лошо в това да ядете храни от бързото хранене от време на време: вкусно е, най-достъпният вариант е и понякога просто имаме нужда от него.
Но опитайте се също да се съсредоточите върху диета с високо съдържание на Омега-3 мастни киселини, като зелени листни зеленчуци, риба, зехтин и ядки. Доказано е, че омега-3 подобряват паметта, ученето и кръвообращението в мозъка.
Лошо качество на съня
Дори ако се стремите да спите препоръчителните седем до девет часа на нощ, ако сънят ви е лош, вероятно ще се събудите уморени на следващия ден. И както количеството, така и качеството на съня са важни за здравето на мозъка.
„По време на сън спомените от деня се сортират и поставят на правилното място, за да имаме достъп до тях в бъдеще. Амилоид бета, лепкав протеин, който всява хаос в мозъците на хората с болестта на Алцхаймер, се изчиства по време на сън. Когато сънят е твърде кратък или с лошо качество, тези процеси се прекъсват“, твърди Тан.
На следващия ден може да имате затруднения с концентрацията или запомнянето на информация. Но с възрастта лошият сън може да увеличи риска от преждевременно стареене на мозъка и деменция.
За да се подобри качеството на съня, Тан препоръчва определяне на последователно време за лягане, минимизиране на алкохола, намаляване на приема на течности преди лягане, избягване на успокоителни и сънотворни и ограничаване на времето за лягане (без превъртане на смартфона или гледане на телевизия в леглото).
Ниска физическа активност
„Упражненията, особено сърдечно-съдовите упражнения и дори упражненията за изграждане на мускули, са важни за поддържането на мозъка. Те всъщност могат да увеличат хормоните на растежа в мозъка, като невронни фактори, които насърчават здравето на мозъка“, казва Фин.
В допълнение към тренировките, Тан препоръчва да превърнете физическата активност в част от начина си на живот.
„Независимо дали става дума за градинарство или разходка, има някои неща, които бихме могли да включим в ежедневието си, които са полезни в дългосрочен план, отколкото да прекарваме един час във фитнеса веднъж седмично.“ – категоричен е експертът.
85
