Това чувство никога не ни подвежда. Не само когато сме изправени очи в очи. Също така и по телефона, онлайн, на хиляди километри… Ние усещаме кои са зли и токсични…
Понякога за злия човек не може да се каже нищо очевидно лошо. Но интонацията, погледът, отровната струя омраза и завист… Всичко това струи от него и тази енергия ни „говори“, предупреждава, заплашва дори…
Най-лошото е, че завистта и злобата ни лишават от способността да обичаме. Една ключова способност, без която щастието ни е напълно невъзможно. Лошите чувства ни задушават отвътре, давят ни, превръщат живота ни в ад. И все пак има хора, които избират да ги изпитват. И обикновено става така, че се задушават от собствената си жлъч.
Можем да усетим злият и завистлив човек човек с кожата си – това е точно така. Когато се доближи до нас в живота или онлайн, когато изпръска отровата си или се кани да я изпръска, по кожата ни преминават тръпки. Произвеждат се различни хормони; адреналин, кортизол. И ние настръхваме. Подготвяме се за отблъскване на атаката… Правим го някак си несъзнателно, инстинктивно просто.
Вярно е – физически усещаме злите хора. Някои се усещат по-силно, други по-слабо. Но това чувство никога не ни подвежда. Как се случва така?
Има способности на мозъка, които все още са неизвестни на науката; мисловната връзка вече е описана, трудно е да се докаже, но още по-трудно е да се отрекат доказателствата на хората или силната психична връзка на близнаците, например. А това, че човешкият мозък е общо взето доста неизследвана територия, означава, че има още много какво да научим за себе си.
И ако в присъствието на човек или при мисълта за него физически почувстваме студ, треперене, втрисане, означава, че тялото ни дава сигнал. Дори и всичко да изглежда уж наред.
И тогава… Тогава е по-добре да се приберем у дома, където ни обичат. Или да се отдалечим от злото възможно най-бързо. Но въпреки това да се приготвим за защита, като същевременно продължаваме да бъдем спокойни и любезни.
1646
