„ То ще дойде Видовден“, „Има Видовден“ – чували сме много пъти тези фрази, макар и да не задълбаваме в тяхната етимология. Казваме ги обикновено когато сме наранени, когато се чувстваме ощетени и измамени. Когато нещо ни е заболяло. Когато сме прецакани.
Видовден е денят на Възмездието. Денят, в който злините биват наказани. Денят, който раздава така жадуваната от всички нас справедливост.
Религията отдавна ни учи, че на злото не бива да се отвръща със зло. И да, всички знаем тази част от Библията, в която Христос ни учи да подадем и другата си буза, ако някой ни е зашлевил вече по едната.
Но тази идеализирана доброта ли е най-правилният подход?
Може доста да се поспори по това. Наистина, добре е да гледаме философски на нещата и да не позволяваме на бедите да ни съсипят. И точно това включва да съумеем някак си да простим на тези, които са ни наранили и да продължим по собствения си път.
Това би било идеалният вариант, но ние, хората, не сме ангели и нищо човешко не ни е чуждо!
Има ли смисъл в отмъщението?
Говорим ли за емоции, да, определено. Възтържествуването на справедливостта може да ни донесе някакво морално облекчение. Но, ако се замислим, ще разберем, че подобно чувство е фалшиво. Тоест, тъй като живеем в материален свят, това, дали този, който ни е наранил е наказан или не, няма никакво значение.
Нищо не може да заличи случилото се, следите няма как да бъдат изтрити. Ще живеем с тях до края на дните си.
Затова е добре да оставим на провидението да свърши своята работа по възстановяване на справедливостта, а ние да се заемем с нещо по-съзидателно. Постоянното прехвърляне на случилото се в главите ни е пагубно, защото ни дърпа назад, към миналото и не ни позволява да продължим напред.
В този смисъл, търсенето на възмездие ни води към духовен застой. То е загубено ценно време, при положение, че в сравнение с вечността, животът ни на тази земя е просто един кратък миг.
И ако продължим да разсъждаваме още малко в тази посока, ще разберем, че и без Видовден можем да направим това. Дори и този, който ни е наранил никога да не бъде наказан, това не би променило нищо в нашия живот, нали? Ето колко е безсмислено всичко.
Трябва да приемем, че не можем да имаме пълен контрол. Няма как да предвидим и избегнем уроците на Съдбата. Когато това време за „учене“ настъпи, нямаме друг избор, освен да приемем, че трябва да го направим.
Но за всяко друго нещо в живота ни, изборът е наш. Можем да изберем да затънем в жлъч и да забавим развитието си, а можем и да проявим мъдрост и да благодарим за поредния урок, продължавайки напред по-осъзнати и придобили ценен опит.
Днес е Видовден.
Ден като всички останали. Да продължим напред и да вярваме, че всичко най-хубаво тепърва предстои!
693
