Вярата е нещо, без което не можем. Няма значение дали вярваме в Бог, Вселената, Съдбата или нещо друго, вярата е тази, която ни крепи в трудни моменти, дава ни сили, учи ни да бъдем добри и да постъпваме правилно.
Но всички вярващи ли са достойни хора?
Познавате ли такива, които обичат да говорят за Библията и дори знаят много цитати наизуст, но всъщност, зад тази привидна благоверност се крие същността на подли, алчни и зли хора, готови на всичко само и само да задоволят егоистичните си цели?
Лесно е да кажеш, че вярваш в Бог. Но вярата в Бог не се изразява в това да накичим дома си с икони, нито да гравираме на бюрото си любимите си библейски цитати, нито да повтаряме до безкрайност „Нека Бог бъде с мен“.
Защото всеки, който гледа на Бог единствено като на безграничен извор за придобиване на различни материални блага или „изпросване“ на благоприятни стечения на обстоятелствата, едва ли би могъл да се нарече вярващ.
Да, вярно е, че Висшите сили обичат да ни изпращат просперитет и успехи, но както знаем „няма безплатен обяд“ и нищо на този свят не се получава даром.
И ако си припомним библейския цитат „Давайте, и ще ви се даде“, с него можем да хвърлим доста светлина по този въпрос. Нека помислим и върху неговото продължение:
„Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
От Лука свето Евангелие 6:38
Есенцията е в последните думи. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.
Ако си „вярващ“, единствено за да получиш облага, а всъщност не изпитваш никакви скрупули да мамиш, да причиняваш зло и да бъдеш недостоен човек като цяло, то тогава си в голяма грешка, надявайки се да заблудиш Висшите сили.
Ние, хората, понякога можем да бъдем заблудени. Но Бог досега никой не е успял да заблуди.
Не носим ли вярата в сърцето си и не се ли стремим да живеем в мир с Божиите закони, нито една, нито милион молитви няма да ни донесат щастие и просперитет. Дори и в някои случаи да изглежда все едно Бог е бил заблуден и е изпратил от своята благодат на този, който не заслужава, то това е само привидно. И временно.
Повярвайте, нищо на този свят не остава ненаказано. Така работят Вселенските закони.
На всекиму ще е според заслуженото.
722
