Дъщерите на нелюбящите майки имат много проблеми. Дори и ако си мислят, че миналото си е минало, по отношение на жестоките следи, които остават в психиката им, това не е така. Именно преживяванията в детството формират голяма част от нашия характер. Според психолозите, необичаните момичета съвсем закономерно привличат един определен и не особено приятен тип мъже – нарцисистите!
Животът с нарцистична майка е може би една от най-ужасните злоупотреби с деца
И това е така, защото, в зависимост от нарцистичния спектър, в който попада майката, често пъти малтретирането е толкова фино, че дори не е осъзнато.
Колкото различни да са необичаните дъщери, колкото и различни да са ситуациите, в които попадат, последствията от отглеждането от подобен тип психично болна майка по същество са напълно универсални.
И вредата, която се нанася, е по-коварна от много други форми на насилие над деца.
При това е напълно невидима както за околните, така и за жертвата, а също и за самия насилник. Вредата, която причинява подобно нещо, е всепроникваща, тя е порочна, болезнено несправедлива и осакатяваща. За цял живот…
И често пъти необичаните дъщери се чудят откъде идва тяхната депресия, която нерядко води и до опити за самоубийство или поне постоянни мисли за такова, хранителни разстройства и купища други здравословни проблеми.
Понякога необичаната дъщеря мисли себе си за луда. Разбира се, това е насаждано дълго и дълбоко в съзнанието й, някой друг, много важен за нея човек й го е втълпил. Собствената майка. Дори и да не го е изричала точно така, всеки път, когато ни замерят, за да ни кажат, че паметта и възприятията ни са погрешни, всъщност ни казват, че сме луди. Че имаме добро въображение, че това, което чувстваме, не трябва да го чувстваме. И понеже нямаме пример за сравнение, то обикновено, приемаме, че е така. Да, да те унижават ежедневно не е нещо, което следва да те притеснява и да те кара да се чувстваш като непотребен парцал… Вярваш в това, защото нямаш в какво друго.
И понеже нашата култура издига на пиедестал уважението и любовта към майката, си казваме – да, майка ми ме обича и аз трябва да я обичам. Постепенно изпадаме в самота, защото всички около нас просто не могат да ни разберат…
Необичаната дъщеря, като всяко нормално момиче, жадува да обича
Но няма отърване от тежкото проклятие да си дъщеря на нарцистична майка. Това просто продължава и продължава – до смъртта.
Страдаме от ниско самочувствие, често до нивото на самоомраза. Често пъти ни е трудно да се грижим за себе си. Почти е сигурно, че не можем да обичаме себе си…
Може дори да вярваме, че нямаме право на съществуване и почти сигурно да чувстваме, че никога не сме достатъчно добри, че на някакво дълбоко ниво сме пълни с вродени недостатъци.
Ето защо вечно се самосаботираме или се обременяваме с невъзможен перфекционизъм.
Въпреки че често изпадаме в еуфория, когато осъзнаваме, че не сме луди. Но това може бързо да бъде заменено от гняв, скръб и загуба, тъга, срам и вина, омраза към себе си…
Писнало ни е успехите ни да бъдат пренебрегвани и трагедиите ни да бъдат използвани като храна за Кралицата на драмата.
Може би все още се чувстваме като малко момиченце и вероятно се страхуваме да притежаваме или да имаме достъп до собствената си сила. И това също ни кара да се чувстваме безсилни.
Имаме трудности при поставянето на граници.
Притесняваме се дали ние самите не сме нарцисти.
Може да имаме проблеми с тялото – или да сме с наднормено тегло, или да се страхуваме от напълняване.
Може да открием, че все още изпитваме огромен страх от нея, без значение на колко години сме или колко успели сме в други части от живота си.
Може да открием, че все още се опитваме – напразно, разбира се, да получим нейното одобрение или да привлечем нейното внимание.
Може да искаме силно да ограничим контакта си с нея или дори да прекъснем всички контакти – но същевременно сме притеснени и объркани от това.
Без съмнение имаме трудности при формирането на взаимоотношения или може би сме привлечени от нездравословни и насилствени връзки. Имаме постоянен страх от изоставяне и огромни проблеми с доверието. Носим постоянното чувство, че светът не е безопасен. Това е тежко бреме!
Дълбоко в себе си може да чувстваме, че не заслужаваме добри неща или връзка с истински любящ партньор.
Цял живот ни преследва убеждението, че да си нещастен е знак за доказателство, че съществуваме. Защото друго чувство така и не познаваме…
Ето затова необичаните дъщери привличат нарцисисти.
9637
