Ние сами избираме своя път в живота. Всеки има идеи за това как трябва да протича животът, какво трябва да се случи и какво не.
Но понякога „трябва“ не съвпада с това, което се случва. И тогава ни се струва, че нещо не е наред в живота и започват нещастия. Тези нагласи, подобно на ефекта на снежната топка, нарастват, стават все по-големи и по-големи, обстоятелствата се изкривяват едно след друго и запасът от нашата жизненост изтича пред очите ни.
Животът изглежда толкова ужасен, че човек се чувства напълно провален. И лошото състояние изглежда правилно и оправдано. Много хора попадат в порочен кръг, вярвайки, че ако животът е несправедлив и се отнася зле с тях, тогава те трябва да направят същото. Както се казва, каквото почукало – такова се обадило.
Човек си мисли, че съдбата се е отнесла лошо с него, започва да съди и забравя, че на този празник не е гост, а домакин.
И само собственикът може да подреди всичко както трябва или да остави всичко да си върви. Животът – това сме ние. И ако мислим, че сме нещо като второ качество, се чувстваме нищожни. А когато мислим така, зад ъгъла ни очаква депресия.
Разбира се, не всичко може да се предвиди. Понякога се случват неща, над които нямаме власт, например наводнения, пожари, природни бедствия.
Ние оценяваме всички събития в нашия малък вътрешен свят. Дори ако всичко е добро в живота, но вътре изглежда, че всичко наоколо се разпада, тогава човек няма да може да се почувства щастлив.
Тоест, ако се фокусирате върху лошото, тогава колкото и добро да има, едва ли ще можете да го видите.
Погрешен мироглед от детството
Животът на един малък човек зависи от това как родителите му се отнасят към него. В крайна сметка родителите са силата, която може както да насърчава, така и да лишава. Как малките деца виждат реалността? Плашеща, щедра, безопасна, ободряваща или осъдителна? Всичко зависи от родителите, всеки се фокусира върху това, което е важно за него.
Съдбата се възприема като стихия, която може да бъде много причудлива. Тази мисъл проблясва през годините на нашия живот. Всеки се опитва да се адаптира по свой начин: някои се радват и благодарят на съдбата, докато други проклинат, но забравят важната черта, че родителите са същите възрастни деца. Това създава порочен кръг. На някои хора им помага вярата в Бог, на други – покровители (родители, приятели или шефове).
Какво си мислим, когато се случи нещо лошо или, напротив, започнем да имаме късмет?
Най-често, че сме наказвани или насърчавани от висшите сили. Колко често човек обвинява проблемите си във факта, че Бог се е отвърнал от него?
Но забравя, че нищо не пада ей така, от небето.
Просто всеки път към целта е пълен с препятствия и грешки. Случва се един малък провал и човек смята, че няма смисъл да продължава напред. И предварително вижда как ще направи следващата грешка, ще се спъне и ще се провали.
Трябва да се опитате да се отдръпнете от идеалния свят поне за минута и да се вслушате в логиката и здравия разум. Трябва да работите, да действате, да се стремите.
И не си струва да упреквате съдбата за грешки. Това е абсолютно безполезно занимание.
За да успеете, трябва да поемете риск и да напуснете зоната си на комфорт, поемайки по пътя, по който има не само възходи, но и падения.
Но ако човек се осмели да направи крачка, значи вече е по-близо до целта си. Защото свободата на независимост е много по-важна от илюзорната, фалшива сигурност…
63
