Когато им бъде зададен безобидният въпрос „Как си?“, повечето хора автоматично отговарят с: „Добре“, „Бавно“ или „Опитвам се да оцелея“. Психолозите смятат, че този навик е по-скъп, отколкото изглежда на пръв поглед.
Всеки ден хората изричат десетки кратки фрази за себе си, без дори да се замислят какво правят. „Добре“ звучи неутрално, но по същество обезсилва всички успехи и добри моменти, случили се през деня. Омаловажаването на болката също не е решението – постоянните оплаквания от умора и проблеми подтикват мозъка да търси потвърждение, че всичко наистина е лошо.
Между тези две крайности има и трети начин, а психолозите обясняват защо той работи по-добре от останалите.
Защо един шаблонен отговор работи срещу вас?
Фразата „добре“ изглежда удобна именно защото не изисква никакви усилия. Тя позволява на човек да приключи разговора, без да навлиза в подробности, и официално да изпълни социалния ритуал на учтивост.
Проблемът е, че мозъкът приема думите буквално, дори ако човек ги казва, без да се замисля. Чрез многократно повтаряне на неутрални или тревожни твърдения , човек се обучава да вижда живота точно такъв – мрачен и не особено радостен. Това е случай, при който навикът на говорене постепенно се превръща в навик на мислене.
Какво да кажем вместо обичайното „нормално“?
Опитайте да замените неутралните фрази с кратки, но конкретни и позитивни твърдения. Не е нужно да разказвате цялата история на деня – една фраза с правилния тон е достатъчна.
„Ставам все по-добър и по-добър!“ или „Продължавам напред“ звучи естествено и не поражда съмнения за изкуственост, за разлика от прекалено веселото „Чудесно, справям се невероятно!“. Този отговор действа като малко утвърждение за добро настроение, изречено на глас в най-обикновен момент – на път за работа, в асансьора със съсед или докато пишете съобщение на колега.
Къде е границата между самочувствието и хвалбата?
Важно е да не бъркате уверения отговор с опит да докажете на всички около вас, че животът е успех. Разликата се крие в интонацията и целта на изказването.
Хвалбата винаги е насочена към публиката – тя очаква реакция, сравнение и възхищение. Уверената реакция работи по различен начин: тя е насочена предимно към себе си и помага да се поддържа фокусът върху движението напред, а не върху текущите трудности. Между другото, ако мислите как да привлечете късмет в различни области от живота си, саморефлексията също е част от работата върху собственото ви мислене, само че на по-банално ниво.
Отговарянето на въпроса „Как си?“ с леко позитивно отношение не е самозаблуда или опит да изглеждате по-добри, отколкото сте. Това е прост навик, който не струва нищо, но постепенно променя отношението ви към случващото се около вас. Струва си да опитате, поне като експеримент – само след няколко седмици разликата в настроението ви може да бъде изненадваща.
