В забързания свят, в който живеем, вече много рядко ни остава да се обърнем към себе си. Жалко, нали? А, всъщност, за да можем да живеем пълноценен живот, да изграждаме стабилни отношения и връзки, то първо трябва да намерим пътя към самите нас.
Случва ли ви се, когато се събудите сутрин да нямате желание да започва деня, изобщо нямате желание дори да станете от леглото? Тази апатия ви се струва, че сякаш няма да отмине.
В тази връзка ще споделя с вас, нещо което написах преди време в точно такъв момент на пълна апатия, към всичко което ме заобикаля. След като го прочетох, се почувствах много по-добре, отделих си няколко дни за мен, поучих се и поисках прошка.
Пътят до самият теб:
Искаш да останеш насаме със себе си, но все не ти остава време.
Опита се няколко пъти, но беше оставил толкова много вехти и непотребни неща пред вратата,
че не можеше да стигнеш до нея, а и тогава ти липсваше всякакво желание да разчистиш безпорядъка.
Но днес си готов, решен си. Сега е момента.
Запряташ ръкави и започваш да изхвърляш ненужните кашони. Едни са пълни с детските ти мечти, тях ги преместваш внимателно.
В други са старите, несподелените любови, тези кашони те карат да се усмихнеш на собствената ти наивност.
Поизмори се вече, а те чака още за разчистване. Поеми си въздух, изтупай праха от ръцете и продължавай. Днес имаш време.
Колкото повече се приближаваш до Вратата към теб, вещите и кашоните, които трябва да изхвърлиш, стават все по-трудни.
Ето идва ред на кашона пълен с разочарования, той дори не е затворен, препълнен е.
Него ще ти бъде трудно да изхвърлиш, неудобен е за носене, грозен е за гледане и тежи да го извлачиш. Единствения ти шанс да се сбогуваш и с него е като извадиш разочарованията едно по едно и ги изхвърлиш. Тежко е, но виж остана още съвсем малко до Вратата…
Последното, което трябва да изхвърлиш и да то е най-мъчното, то ще те до изтощи. Грешките, които си допускал и хората, които си наранил, едни съзнателно, други несъзнателно. Преди да се захванеш с този кашон си спомни защо започна разчистването, инак тук ще се откажеш. Разтваряш стария, мръсен и скъсан кашон и виждаш, колко пъти си бил разбиран погрешно, колко пъти си можел да помогнеш, но ти е било безразлично или не си искал, и боже, колко много погрешни избори. Но най-много те жегва като разбереш, че всъщност си наранявал до болка, почти до смърт, точно най-милите си хора.
Ето справи се до тук. Стигна до Вратата, но толкова отдавна не си бил тук, че не помниш къде е ключът.
Нищо. Ритни я. Разбий я.
Нямаш търпение да влезеш там и да видиш защо сам си причини пътя до нея.
Ето, отвори я, но това е просто още една стая с друга врата в края, без ключалка, без брава. Празна стая.
И разбра, накрая, че тази стая е настоящето и тя ще бъде един ден пълна със стари кашони, но преди да си разчистил безпорядъка в миналото, няма начин да минеш в бъдещето.
Автор: Дидка Минкова- Каломенска
Добавете ни като GOOGLE източник
