През цялото това време ти давах шансове. Понасях оправданията ти с надеждата, че един ден ще стана важна за теб…
Но ако аз съм твоят план „Б“, значи ти си моят план „бивши“
Може би имаш нужда от повече време, за да осъзнаеш и приемеш чувствата си. Може би връзката ни се развиваше твърде бързо и ти искаше да се увериш, че аз няма да ти разбия сърцето. Не знам как стана и какво беше. Мога само да гадая…
Имам много извинения за теб. Но в един момент те свършиха. Изведнъж осъзнах, че никога не си планирал нещо сериозно с мен. Всичко бе просто на база фалшиви обещания, които никога не намери време да изпълниш.
Просто искаше да ме държиш близо възможно най-дълго, защото аз бях твоят идеален план „Б“ – този, който винаги е там, под ръка и никога не си тръгва, защото … е лудо влюбен в теб.
През цялото това време думите ти са били лъжи, просто си ги използвал, за да ме задържиш още мъничко в живота си.
Честно казано, вероятно и ти не си предполагал, че ще остана толкова дълго, но аз го направих все пак.. Просто никога не съм се чувствала така с друг, освен с теб.
Ти ми даде повод да вярвам и да се надявам.
Дадох ти цялото това време, стоях встрани и чаках. Аз бях твоето убежище. Приех те с отворени обятия, когато имаше нужда от мен винаги бях до теб.
Но тези моменти не продължаваха дълго. След това ти отново си тръгваше, а аз останах да те чакам!
През цялото време ми се струваше, че постъпвам правилно. Борих се за любовта, чаках своя щастлив край.
Но се оказа, че връзката ни може да ми донесе всичко, но не и щастие. Ти разби сърцето ми.
Живеех в отричане, опитвайки се да се убедя, че ме обичаш. Че ти си моята съдба, че никога няма да намеря такова нещо.
Но с времето спрях да вярвам, че някой ден ще разбереш живота си и аз ще стана основното нещо за теб в него.
Разбрах, че през цялото това време аз съм била твоят план „Б“. Само докато си намериш някой по-добър.
И докато аз планирах живота си около теб, ти планираше друго за себе си. Била съм ти резервен план от самото начало.
И защо да имаш нужда от жена, което те обича повече от себе си? И защо да ти трябва тази, която показва, че само ти си единствен и важен за нея?
Явно бях твърде достъпна… Не исках да те манипулирам, не исках да си играя със сърцето ти…
И мислех, че ще те чакам завинаги. Но всичко си има своите граници. И моята чаша на търпението преля…
Изведнъж осъзнах, че никога няма да бъдем заедно. Сякаш нещо просто щракна и видях истинската картина, успях да сглобя пъзела – че живея в отричане.
Видях ясно как си играеш с чувствата ми, как дори не смяташ да изграждаш отношения и живот с мен. Беше болезнено.
Представих си се след 10 години – пропиляла живота си по теб. Изнурена, остаряла и съсипана…
Не, не искам да харча повече и един ден дори за страдания заради теб. Ако аз съм твоят план „Б“, вече реших – ти си моят план „Бивш“.
Избирам да те премахна от живота си.
Изпрати ми тонове съобщения, звъня ми, но аз не ти отговарях.
Дойде дори в дома ми и ме помоли да отворя вратата, за да поговорим.
Отново заложи своя капан, но този път аз избрах да не попадам в него.
Твърде късно е. Сбогом.
1792
