Добротата е важен фактор за умственото развитие на човека. По някаква причина се смята, че това качество е присъщо на наивните хора. Учените са доказали обратното – за добротата е необходим развит интелект.
Добротата е способността да мислиш не само за собствената си полза и комфорт, но и да забелязваш и проблемите на другите. Трябва да анализирате, да разберете какви действия да предприемете и да видите крайния резултат. За да направите това, са нужни значителни познания, които могат да бъдат приложени в реалността.
Проявата на егоизъм или гняв не изисква голяма интелигентност. В допълнение към своите желания, човек не забелязва нищо друго. Не се тревожи за възможните последствия от действията си. Такива хора могат да бъдат сравнени с бактерии, които не се колебаят убият този, върху чийто гръб живеят.
Разликата между добрите и злите хора е, че първите са готови да се жертват и го правят съзнателно. Не бива да ги бъркаме с глупави! Това е огромна грешка, които използвачите правят.
Добрите хора могат да изразходват не само времето си, а също и материалните си ресурси, за да помагат на другите. Но именно техните действия подобряват не само качеството на живот на един човек.
Добрите хора са в състояние да променят света.
Следователно поговорката, че добротата/красотата ще спаси света, не е празна дума!
Канадски учени са стигнали до извода, че търпеливите хора имат по-висок процент на умствени способности. Расистите и тези, които са обект на предразсъдъци, са с по-нисък коефициент на интелигентност.
Това най-вероятно се дължи на факта, че хората се страхуват от промяната и не могат да се адаптират към променящите се обстоятелства. В това има логика, защото за да се адаптираме към промените, те трябва да бъдат осмислени и приети. Тоест, нужна ни е интелигентност.
Промените в живота могат да изплашат човек и това е нормална реакция. В този случай е важно да се разберат последствията, до които те могат да доведат.
Страхът при хората е заложен на генетично ниво, за да има шанс да оцелее в екстремни условия. Следователно, не може недвусмислено някой да се нарече глупав, само защото се страхува от промяната. Тук има тънка линия. Човек се страхува, но е готов да приеме необходимите промени, защото те ще подобрят качеството на живот. В случая това е поведението на умния човек.
Изключения може да има навсякъде. И сред хората с висок коефициент на интелигентност има самоуверени егоисти. И те не са в състояние да забележат собствените си недостатъци, да не говорим за проблемите на другите.
Учените са стигнали до извода, че има три вида интелигентност: умствена, социална и емоционална. Добротата и емпатията са важни съставки на емоционалната интелигентност. Тези качества помагат да усетите проблемите на другите хора. И за да разберете чувствата и мислите на човек, е необходим по-развит ум от простото изпълнение на команди.
Добротата и съпричастността си остават важни показатели. Може би не висок интелект, но изключителен ум – това е истината.
653