Датски учени от университета в Копенхаген обясниха разликата между хората, които обичат сладкото и хората, които са безразлични към него. Тези, които трудно издържат без сладко дори и ден, имат по-ниски нива на хормона FGF21.
Преди това, по време на експерименти върху гризачи, беше открит хормон, който се произвежда от черния дроб и намалява желанието за сладко. Подобно съединение е открито при маймуни. Предполага се, че такъв хормон ще бъде открит при хора, който се нарича FGF21 (фибробластен растежен фактор-21).
В проучването са участвали над 6,5 хиляди души. Учените се интересуват от характеристиките на техния метаболизъм, хранене и начин на живот. При анализа на генома на участниците в проекта се оказа, че има два варианта на гена, който кодира FGF21 и води до повишено желание за сладко. С която и да е от тези опции човек консумира 20% повече сладкиши от тези без тях.
За проверка на теорията са поканени 86 млади, здрави и стройни хора. Субектите бяха помолени да гладуват 12 часа и след това да изядат същото количество захар, каквото се съдържа в две кутии Coca-Cola. По време на процеса изследователите измерват нивото на FGF21 в кръвта им. Оказало се, че след период на гладуване концентрацията на хормона в кръвта на любителите на сладкото е с 50% по-ниска от тази на тези, които са безразлични към захарта. И след консумацията на захар и двете показват същото увеличение на FGF21.
И така, хората с намалена концентрация на FGF21 постоянно страдат от любов към сладкото. За тях е много по-трудно да преживеят липсата му, отколкото за тези, които имат излишък от този хормон.
Съответно, рисковете от диабет, затлъстяване и сърдечни заболявания сред тези, които обичат сладкото, са по-високи.
Добавете ни като GOOGLE източник
