Не се страхувайте от Бог – страхувайте се от себе си. Вие сами сте създателят на вашите благословии и причината за вашите бедствия. Адът и раят са във вашата собствена душа.
П.С. Марешал
Проблемът за справедливостта и свързаното с нея възмездие е един от най-старите в човешката история. В ранните етапи на цивилизацията наказанието, както е известно, е имало характер на отмъщение за деянието („око за око, зъб за зъб“). По-късно християнството променя идеята за същността и целта на наказанието за зло, установявайки принципа на коригиращата ориентация на наказанието .
Има ли възмездие за злото?
Справедливото възмездие за стореното е мярка за обществена реакция към съзнателното нехуманно действие на индивида. Но актът на възмездие не се ограничава само до земно, механично наказание (сложиха му белезници, съдиха го и така нататък).
Като правило, след известно време околните стават свидетели на много неприятности, които се изсипват лавинообразно върху главата на виновния (особено, ако той не е признал вината си, е коравосърдечен и злонамерено упорит в самооправданието си).
От раждането ни е дадено априорно познание за доброто и злото
Освен това, всички сме научени от детството си, че злото е наказуемо. Вярващите казват на децата си, че Бог ще наказва за злодеянията. Но теолозите твърдят, че Бог не наказва никого, че Той няма тази функция.
Мистиците съвсем правилно говорят за кармата, която ще застигне злодея не в този живот, а в следващия, а може би и неговите деца (има милиони примери за това във всички епохи).
А психологията обяснява всичко по следния начин. Всеки, чиято картина на света е изтъкана от насилие, лъжа и предателство, е постоянно под влиянието на съответните твърдения. И който умишлено причинява вреда на другите, неизбежно поема част от тази вреда върху себе си чрез механизма на отражението.
Колкото и жесток и безчувствен да е злодеят, той все пак получава част от преживяванията на жертвата си, дори и да изпитва удоволствие от нейното страдание.
От една страна, той засища своята жестокост, нуждата от самоутвърждаване над слабите и беззащитните, а от друга, задължително получава „рикошет” от обмисляното страдание в дълбоките несъзнателни слоеве на собствената си психика.
Колко психози са наблюдавани през 20-30-те години на миналия век сред войници и офицери от екзекуторски роти! Изписани са огромни обеми изследвания. Те все още не са достъпни за широката публика, но предизвикват откровен ужас дори сред съдебните психиатри и военните психолози. Възмездието идва бързо – остра психоза, самоубийства, убийство на собственото семейство…
Невъзможно е да крещите обиди и ругатни към друг човек, без да получите някои от негативните внушения и ехо от чувствата на обидения човек. И тогава следват болезнен послевкус в душата, закъсняло чувство за вина, неприятности от всякакъв род.
Възмездието на кармата
Кармичното възмездие понякога се заменя с учебни ситуации. Те се различават по това, че не представляват сериозна опасност и позволяват коригиране на грешката (ситуацията се появява отново, като в много отношения е подобна на първоначалната).
Мнозина виждат адекватното възмездие като незабавни мерки за физическа сила.
Но адекватно възмездие изобщо не означава използването на физическа агресия. Напротив, ако е възможно, препоръчително е да се въздържате от физическа конфронтация, доколкото е възможно.
Най-добрата стратегия, за която са писали древните мъдреци, е да избягваме злото, да не го докосваме, за да не ставаме негов инструмент.
Възмездието не застига този, който обмисля всяко свое действие, не прави умишлено зло, а иска прошка за всяка грешка и сам я поправя по заповед на съвестта си.
77
