Някои родители никога не се карат на децата си, други веднага „затягат винтовете“ от страх да не провалят възпитанието. Кое е правилното? Детските психолози отговарят на този въпрос.
Прошката изключва наказание
Привържениците на хуманния подход отричат каквото и да било насилие над крехката детска психика. Такива родители се опитват да избегнат всякакви конфликти, да сведат до минимум забраните и да осигурят пълна свобода на действие, страхувайки се да „смажат“ детето и да нарушат неговата индивидуалност.
Резултатът е предвидим: възрастните започват да угаждат на всички капризи на детето и то изпитва огромно безпокойство от несигурността на границите.
Други родители имат родителски стил на „затягане на гайките“. В този случай животът на детето е строго регламентиран и ограничен от много правила и изисквания. И всяко нарушение неизбежно следва наказание, при това такова, „което ще се помни до края на живота“.
Разбира се, има златна среда и точно нея трябва да търсим. Възрастните, които са го открили, смятат, че възпитанието на детето включва както положителни влияния (похвала, насърчение), така и отрицателни (забрана, наказание).
Детските психолози са склонни да подкрепят последната позиция. От една страна, те признават неизбежността и необходимостта от наказание в образователния процес. От друга страна, за да бъде наказанието ефективно и психологически безопасно, то, според експертите, трябва да има редица характеристики. Какви са те?
Унижението и сплашването с възпитателна цел е абсолютно безполезно
На първо място родителите трябва да разберат защо наказват детето си.
Психологическото значение на наказанието е да покаже на децата неправилността на тяхното поведение и да им помогне да разберат причинно-следствените връзки. Наказанието е вид „сигнал“. Той помага на детето да разбере, че действието му провокира неприятни последици.
Наказанието никога не трябва да има за цел да обвинява детето, да унижава достойнството му или да го сплашва.
Важно е да запомните: действията на възрастните, които предизвикват страх и негодувание у детето, са напълно безполезни за образователни цели, но те разрушават доверието в отношенията родител-дете.
За какво не трябва да се наказва едно дете?
Родителите трябва сами да определят това, тоест за какви действия детето им трябва да бъде наказано и за кои не.
Трябва ясно да сте наясно какво е възможно и какво не. Детето трябва да знае кое е допустимо в поведението му и кое е абсолютно недопустимо.
Само като установите правилата, можете да изисквате тяхното изпълнение.
В същото време неволно нарушение, извършено поради небрежност или некадърност (случайно счупване на чаша или разливане на вода), не трябва да се осъжда.
Също така е неприемливо да се карате на дете за неговите чувства, дори и за „лошите“ (изблици на гняв, неприязън или омраза към някой човек). След като ги е имало, значи има причини за това.
Ако обаче сте очертали за себе си и за детето си кръг от разрешени и забранени действия, а детето умишлено демонстрира неподчинение или нарушава вашата забрана, тогава наказание трябва да последва.
Забранени трикове
Първо, няколко думи за това какво не трябва да правите, когато отглеждате деца. Психолозите са категорично против физическото наказание. Те по-скоро обиждат и озлобяват детето, отколкото възпитават.
И никакво количество „за негово добро“ и „те ме биеха и аз израснах нормално“ не може да оправдае жестокостта на възрастен. Не трябва да наказвате дете с викове или напротив, с мълчание.
Крещенето може сериозно да травмира психиката и да служи като източник на много страхове. Не бива да отивате и в другата крайност – да лишите детето си от вашето внимание, без да говорите с него. За децата е изключително трудно да издържат на родителски бойкот – той се възприема като сериозна заплаха за липса на обич.
Ето защо в никакъв случай не наказвайте детето си със заплахи, че ще спрете да го обичате! „Вече не те обичам“ е изключително опасна фраза, която буквално разрушава целия свят на малкия човек.
Какво да правим тогава? Психолозите предлагат следните стратегии за прилагане на наказание.
Как да дисциплинирате детето?
Позволете на детето си да се изправи пред „естествените последици“ от непослушанието. Както знаете, човек се учи от грешките.
Детето не бива да бъде прекалено защитавано (ключовата дума тук е „ненужно“, не говорим за наистина опасни неща), то трябва да натрупа свой индивидуален житейски опит.
По-правилно е да наказвате детето, като го лишавате от добри неща, отколкото като му правите лоши неща. Разбира се, трябва да разберете какво се нарича „добро“ в този случай. Това е определен „запас“ от радости за вашето дете.
Нека в живота му има неща, които носят удоволствие. Нека са редовни, но не обикновени. За да знае детето, че ако направи нещо „забранено“, ще трябва да отмени забавлението. Такова наказание не наранява детето, не го унижава и не разрушава връзката ви.
Когато конфликтът приключи, сключете мир
Наказанието трябва да бъде близко във времето до нежеланото поведение. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо трябва да бъде наказанието. Няма смисъл да се карате на тригодишно дете вечер за сутрешна грешка. Най-вероятно то просто е забравило за това и гневът на родителя ще предизвика объркване или негодувание.
Когато конфликтът се разреши, помирете се с детето. Галете го, целувайте го. Абстрахирайки се от ситуацията, обяснете защо подобни действия по принцип са неприемливи и в бъдеще се опитайте да не преувеличавате ненужно тази тема.
Когато изграждате своята родителска стратегия, не забравяйте, че дисциплината трябва да се основава на любов и грижа и нищо друго.
Действията могат да бъдат „лоши“. Детето не е. То трябва да се чувства добре, обичано и желано при всякакви обстоятелства.
62
