Любовта е свято чувство, но вярваме ли, че то е единственото нещо, от което се нуждаем, за да сме наистина щастливи, то губим много. Защото, освен любовта има и други чувства, не по-малко важни и не по-малко вълнуващи. И тогава идва на ред някак си естествено другия въпрос: „ Щом любовта не е всичко, струва ли си изобщо да я преследваме?“
Да, струва си.
Една дълбока връзка със сродната душа е нещо незаменимо. Но здравословната връзка се нуждае от грижи. Не е достатъчно просто да срещнеш подходящия човек. Ако това бе единственото условие, то тогава със сигурност нямаше да има толкова много болка и разочарование по света.
Но, уви, за да успеем да постигнем онази невероятна хармония, която ни „изстрелва в Космоса на върховните емоции“, се изисква внимание и толерантност.
Нищо на този свят не идва даром. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-бързо Вселената ще отвори своята съкровищница за нас.
Да се обичат двама души и да усещат силната връзка помежду си не е достатъчно. Макар и важно условие, това е само една добра предпоставка те да останат заедно и да се превърнат един за друг в своеобразен оазис на спокойствие, хармония и любов. Когато помежду им липсва пълно доверие, нещата лесно могат да излязат извън контрол и всичко красиво да пропадне за един миг.
Три горчиви истини за връзките, които не бива да забравяме
Любов и съвместимост не са синоними
Ако сте се влюбили в някого, това съвсем не значи, че той е подходящият за вас. Защото съвместимостта на характерите е въпрос на логика, докато самата любов попада в трудно контролируемата сфера на чувствата.
Това са съвсем различни неща. Но влюбени безумно в някого, изобщо не се замисляме над това. Дали отсрещната страна е толкова толерантна, колкото ние самите? Уважават ли ни достатъчно или не могат да надскочат егото си? Ще подаде ли този човек ръка в труден момент или просто ще остане нехаен? Това са все въпроси, които чакат своите отговори и те са най-важните за вас.
Моралните ценности и амбициите, целите в живота, също имат значение. Ако двамата партньори са на различно мнение, то тогава има ли смисъл да продължавате тази връзка? Дори и при най-изгарящата страст, подобни различия няма как да не окажат пагубно влияние. Те със сигурност ще доведат до срив, а неговото случване е просто въпрос на време.
Енергията, която приемаме и отдаваме във връзката също е нещо, върху което трябва да помислим. Кой от кого черпи жизненост и сила? В един идеален вариант бихте си дали всичко това един на друг в равни количества. Но ако не е така? Колко време ще издържите на подобна енергийна атака, отдавайки, без да получавате? Ето, виждате ли, силните чувства не са всичко. Да не говорим, че те бързо отшумяват. И тогава изведнъж забелязвате, че сте се свързали с човек, който не ви подхожда достатъчно.
Любовта не е достатъчна, за да разреши всички проблеми във връзката
Още повече, че самото понятие любов се възприема различно от различите типове хора. За някои любовта е пълна отдаденост, пълно доверие, откриване на нов, съвършен свят, достояние само на двама души, които са всичко един за друг.
Някои пък възприемат любовта като притежание на даден човек. Тяхната любов е ограничаваща и въпреки силните им чувства, не позволява на връзката да се развие правилно.
Защото изборът да бъдеш с някого е личен и неприкосновен. Той не зависи от преградите и забраните, които слага отсрещната страна. Това е избор, който правим сами за себе си. Или искаме да сме с някого, или не искаме. Причините и в двата случая са нещо, което касае само нас и никого другиго.
И обратно – всички забрани, наред с безпочвената ревност, правят връзката токсична. И каква полза от силните чувства тогава? Те се изпаряват с бясна скорост, когато човек осъзнае точно какво се случва. А разочарованието е толкова голямо, че е способно да превърне всичко случило се преди това, независимо колко красиво и вълнуващо е било то, в блед спомен, обречен на пълна забрава.
Само когато любовта е напълно чиста и искрена, тя може да сътворява чудеса и именно за такава любов се носят легенди и е известно, че тя винаги побеждава! Когато тя е налице, всеки един проблем може да бъде бързо разрешен. Защото партньорите милеят един за друг и желаят взаимното си щастие.
Любовта не винаги си заслужава жертвите
И все пак – именно жертвите са тези, които превръщат една обикновена страст в свята любов. Но само когато са собствен избор и когато са взаимни.
Във всички останали случаи, жертвите са безсмислени и няма да доведат до нищо добро. Сега е толкова модерно да се говори за обич към самия себе си. Толкова много се тръби по темата, че в един момент започваме да се питаме – а досега? Какво е било досега тогава? Не сме се обичали достатъчно ли?
Психолозите са категорични – любовта към себе си не е егоизъм, а база за изграждане не само на собственото щастие, но и на щастието на всички, на които истински държим. Уважавайки собствените си нужди и желания ние показваме на света, че се ценим, че знаем какво точно представляваме и няма да направим компромиси просто ей така.
Разбира се, това не означава, че когато близките ни имат нужда от подкрепа и ние осъзнаваме, че става дума за наистина важни неща, не бива да правим жертви. Напротив, жертвите са е свидетелство за нашата любов и в един идеален вариант те биха били оценени много високо.
Просто трябва да се научим да се жертваме само за точните хора, тези, които наистина заслужават и биха направили същото за нас. Всички останали жертви са най-обикновено предателство срещу нашата личност.
Вярно е, че съвети се дават лесно и напълно сме съгласни с това.
Всеки човек е отделна Вселена.
И все пак, общите закономерности и закони, на които се подчинява любовта, са еднакви от векове насам и в основната си част винаги ще са едни и същи.
Затова е добре да се замислим над тях и с познанието, което придобием, да изградим собственото си щастие и да помогнем на тези до нас също да бъдат истински щастливи.
