Любов и връзки

Онова, което мразим в живота – обичаме в ceкcа или грешките, които постоянно повтаряме: Дидка Минкова- Каломенска “в обувките” на Кари Брадшоу

Онова, което мразим в живота -Дидка Минкова- Каломенска “в обувките” на Кари Брадшоу

Повтаряме ли едни и същи несъзнателни модели във връзките си, като излизаме с един и същ тип човек отново и отново?

Онзи ден случайно срещнах стар познат. Беше наранен и обезумял след раздялата с поредната жена. Сподели, че тъкмо като помисли, че всичко върви добре, тогава изневиделица ти забиват нож в гърба.

Попитах, какво обяснение са му дали /почти веднага съжалих, че попитах, защото знаех отговора и многобройните клиширани оправдания, които се дават/.

Ти си много свестен. Вината не е в теб. Моментът сега не е подходящ да се обвързвам. Искаме различни неща от живота. Искам повече време за себе си. Ти си най-милият човек, когото познавам, но в момента трябва да наблегна на кариерата си. Заслужаваш някой, който да те оцети и т.н. и т.н.

Както и очаквах обяснението, което бе получил беше същото.

Мислеше само, че има ужасен късмет с жените. Искаше му се да можеше да го предвиди, но така и не успял да се научи / изобщо може ли човек да се научи на това?/

Това не означава ли, че започваме връзка и вече мислим как да я приключим, защото точно когато се почувстваш спокойно и ти забиват шилото за лед между очите.

Отговорих му, че не с всички жени е така, а само с тези, които го привличат. И това се случва отново и отново.

Този модел ни беше ясен и на двамата. Той е мил мъж, константно привлечен от жени, които откровено си търсеха гадняри.

Запитах се, наистина ли имаме един модел и строго се придържаме към него, дори да осъзнаваме, че не ни води доникъде?

Падаме ли си по не само заядливи, но и по професионални избухващи гадняри?

Тези, които все намират кусурите на всичко, заяждат се с персонала в ресторантите и обичат да командват. Навярно тук повечето ще кажат: „Как не, никога не бих излизала с подобен човек. Ненавиждам да ми казват, какво да правя и да ми заповядват. “

Най-странното е, че когато ни нареждат в живота, това ни влудява. Но когато го правят по време на ceкc, това същото нещо ни … възбужда.

Не е ли странно, че онова, което мразим в живота, обичаме в ceкcа? Трябва ли да признаем, че ни привличат ядосани мъже?

 

Другият модел е очевиден. Какъвто беше и въпросният познат. Чакат идеалния човек, за да имат идеалната среща. След това започват да проектират фантазии, хранейки огромни очаквания. А те, естествено гръмват в лицата им. Ужасен модел.

Дали ако не излизаш с няколко наведнъж, после няма да си толкова разочарован?

Можем ли да си позволим да излизаме с повече от един?

Разбира се, не е редно, но вижте колко време сме изгубили в токсични връзки /месеци, години, цял живот/. Казваме си, следващия път, когато срещна такъв човек ще знам, какво да правя. Нима? Или ще повторим същата грешка?

Чудя се дали всички сме жертви на безусловни рефлекси, обречени да повтаряме едни и същи несъзнателни любовни модели. Наистина ли излизаме с един и същ човек отново и отново?

Опитайте се да се върнете назад във връзките си и със сигурност ще откриете вашия модел. Дали са били нарцистични, с фобии от обвързване, красиви, богати копелета, които третират жените като по-нисши от тях.

Но има и един трети модел, човек само за ceкc, на когото звъниш след кофти, съкрушителна и смазваща раздяла.

Забавен, приятен и ненатоварващ. С него можеш да се отърсиш от задръжките си и да бъдеш себе си. Чиста работа. Дори не е нужно да си говорите след това. Тогава това, може би не е любовен, а „междулюбовен“ модел. Така нещата са толкова опростени. Това си е вдигаща доза ceкcуално самочувствие.

Започвате да се чудите, защо толкова време сте го държали на резервната скамейка? Наистина ли вярваме единствено в трудните връзки?

Но не можем да излизаме с другарчето си за ceкc. Това ще доведе до опорочаване на единствения чист ceкcуален обект, като му придадем образ за връзка. Страхотният ceкc, няма как да премине в смислена връзка.

Характерното за моделите е, че не се разчупват по желание.

Автор: Дидка Минкова-Каломенска

Добавете ни като GOOGLE източник

Similar Posts