Неандерталците често са изобразявани като прегърбени, диви и неми създания. Това мнение обаче се основава предимно на погрешни схващания, направени от палеонтолозите преди много време. Новите открития непрекъснато променят тези стари митове благодарение на по-напредналата наука и безпристрастност. Дори са измислени нови теории за човешката времева линия.
Оказва се, че неандерталците в много отношения са били подобни на съвременните хора.
Например, те създават и използват много сложни инструменти, знаеха как да регулират огъня и са били отлични художници. Живели са в убежища, шиели са и са носели дрехи, били са изкусни ловци, които също така са харесвали и зеленчуци и често са създавали символични или декоративни предмети.
Неандерталците също така са погребвали своите мъртви и дори украсявали гробовете им с диви цветя.
Съвременната наука ни предостави богата информация за някои от по-странните факти за неандерталците, които ще изложим сега.
Неандерталците са говорили с много висок глас
Противно на общоприетото схващане, предпочитаният начин на общуване сред неандерталците не е било неясното грухтене. Въпреки че не се знае колко напреднал е бил техният речник, позицията и структурата на хиоидната кост в гърлото, която поддържа основата на езика, им е позволявала да общуват по сложни начини. (Хиоидната кост е същата кост, която позволява на съвременните хора да говорят.) Всъщност, те са можели да издават всеки звук, който и ние днес.
Въпреки че са можели да говорят като нас, определено те са звучали различно. Гласовете им по всяка вероятност бяха по-високи от нашите и основната причина беше, че формата на гърлата им е различна от нашата. Гласовете им също така са били много по-силни, в сравнение с гласа на съвременния човек, което се е обуславяло от по-широките им гърди, позволяващи по-голям капацитет на белите дробове.
Неандерталците споделят генетични черти с вълнестите мамути
Вълнестият мамут, напълно изчезналият прародител на съвременните слонове, е бил с тегло до 5443 кг. Това е едно от най-големите и любими на неандерталците животни, което те изкусно са ловували.
Според проучване от 2019 г., неандерталците и вълнестите мамути имат молекулярни маркери, които биха им дали повече способност и адаптация не само да оцелеят, но и да се развиват отлично в по-студен климат.
Въпреки че това откритие е неочаквано, то е напълно възможно, тъй като и двата вида произлизат от по-ранни африкански предци, преди да им се е наложило да се адаптират към по-студените региони на Евразия от ледниковия период.
Знаем също, че и двата вида са изчезнали приблизително по едно и също време. Те са били изпаднали в идентични обстоятелства и в резултат на това са започнали да се адаптират по сходен начин. Те са чудесен пример за паралелна еволюция.
Някои от нас са по-тясно свързани с неандерталците от други
Генетиците описват как неандерталците – или поне техните ДНК последователности – са оцелели в днешните европейци, азиатци и техните потомци повече от десетилетие. Те обаче погрешно са вярвали, че това не е така за африканците, тъй като съвременните хора и нашите древни роднини се кръстосват изключително извън Африка.
Ново изследване обаче опровергава това схващане, показвайки изненадващо големи количества неандерталска ДНК в съвременните африкански популации. Предполага се, че през последните 20 000 години по-голямата част от ДНК се е върнала в Африка, когато населението мигрира обратно на континента.
Предишни изследвания просто предполагаха, че африканците нямат неандерталска ДНК в големи количества.
Въпреки това Джошуа Аки от Принстънския университет сравнява генома на неандерталец от Алтай (Сибир) с 2504 съвременни генома, представени в проекта 1000 генома, за да получи по-надеждни изчисления.
Изследователите открили, че африканците имат значително повече неандерталска ДНК, отколкото се е смятало досега – около 17 мегабази (MB, мерна единица за дължината на ДНК молекула, равна на милион базови двойки), или 0,3% от техния геном. Тези проучвания също така показаха, че европейците и азиатците имат еднакво ниво на неандерталска ДНК – съответно 51 и 55 мегабази.
Умрели „в забвение“
Една противоречива теория твърди, че големите очи на неандерталците са допринесли за тяхното изчезване. Смята се, че поради големите си очи те са използвали по-голямата част от мозъка си, за да виждат, което ги е правило по-малко защитени от другите им сетива. Според тази теория в резултат на това други области на мозъка са се свили.
Въпреки това, въз основа на други открития в различни части на света и някои от ключовите факти от предишната точка, това изглежда по-малко вероятно.
Добре известно е, че съвременните хора са свързани с неандерталците.
Една от причините да знаем това е ДНК анализ на фосили на група неандерталци в планините Сибирски Алтай, чиито геноми съдържат ДНК от съвременните хора. Тези изследвания потвърждават кога неандерталската ДНК е влязла в човешката история, но те също ни казват и кога е приключила историята на неандерталците.
Според проучване от 2018 г. неандерталците са умрели „в забвение“, като са разредили своята ДНК.
Те са оставяли съобщения един на друг
Кримската пещера Киик-Коба е богата на открития, свързани с неандерталците.
Преди няколко десетилетия, по време на проучвания вътре в пещерата, бяха открити останките на възрастен неандерталец и бебе. През 2018 г. на това място е открито каменно оръдие на 35 000 години, на чиято повърхност са гравирани 13 знака.
Всъщност тези зиг-заци са направени от неандерталец с отлична координация на ръцете и очите, който използва различни заострени каменни инструменти. Това усилие е изисквало и високо ниво на умствена концентрация. Малкият инструмент не е направен от местен камък, което означава, че е донесен отнякъде и че тези знаци може да са послание.
Според изследователски екипи създаването на тези гравюри изисква значително количество работа и то твърде много, за да се приемат като случайни драскотини.
Те също така отхвърлиха идеята, че тези линии означават собственост върху предмета, тъй като нищо подобно не е открито върху други каменни оръдия.
Това откритие може също да означава, че неандерталците са били в състояние да проследят някои форми на числови данни. В крайна сметка обаче никога няма да разберем със сигурност какво се е опитвал да предаде нашия древен приятел в пещерата или за кого е била предназначена тази информация.
Техните гени ни помагат да оцелеем
През януари 2016 г. изследователи от Института Пастьор и Института за еволюционна антропология Макс Планк публикуваха две отделни проучвания, които показаха, че кръстосването с неандерталци укрепва имунната система на съвременната човешка раса.
Когато нашите предци пътували от Африка до Европа, те не само се срещали, но и се чифтосвали с неандерталци. В резултат на това са се появили хибриди човек-неандерталец с генни вариации, които са ги направили издръжливи на инфекциозните заболявания, от които родителите им загивали.
Изследванията показват, че освен с неандерталци, ние сме се кръстосали и с денисовци – изчезнал подвид хора, които са съжителствали както с неандерталците, така и със съвременните хора.
За съжаление, малко се знае за тях. Въпреки че денисовците и неандерталците имат общ прародител, те са генетично различни.
Смята се също, че смесването с денисовци допринесе за еволюцията на съвременната човешка имунна система и направи някои от нас по-податливи на алергии.
Техните гени са ни донесли и редица заболявания
За съжаление, ние също сме наследили геноми от кръстосването, които увеличават риска от инфаркти, депресия и дори пристрастяване към никотина.
Откритието е направено от изследователите Аки и Джон Капра, след като са изследвали медицинската история и генетичните конструкции (рекомбинантна ДНК) на 28 000 души. Записите са позволили на изследователите да проучат медицинските състояния на участниците, а техният генетичен материал им позволи да открият специфична неандерталска ДНК, която увеличава рисковите фактори на субекта.
Освен това съвременните хора, според учения от Харвард Дейвид Алтшулер, може също да са наследили предразположението към диабет от неандерталците.
Откритието дойде само няколко години след като Институтът за еволюционна антропология Макс Планк секвенира ДНК на вкаменелостите на неандерталците.
Всички тези факти позволиха на учените да разберат, че това откритие не доказва непременно, че нашите изчезнали предци са имали диабет, а само че те са източникът на генетичните промени, които причиняват диабет тип 2, особено при латиноамериканците и азиатците.
Ние от своя страна им предадохме херпес
Гениталният херпес не е съвременно заболяване, въпреки общоприетото схващане.
Това е древна болест, която измъчва човечеството от хилядолетия. Хората и неандерталците са започнали да взаимодействат и да се кръстосват преди около 100 000 години.
Както споменахме по-рано, имаме 2-5% от неандерталската ДНК в резултат на това кръстосване.
След изучаване на патогенни геноми и древна ДНК, изследователите Саймън Андердаун от университета Оксфорд Брукс и Шарлот Холдкрофт от университета в Кеймбридж установиха, че дори нашите древни роднини на неандерталците са имали генитален херпес.
Вирусите на херпес симплекс 1 и 2 причиняват генитален херпес, което е болест, предавана по полов път (STD).
Според изследователите, съвременните хора са заразили неандерталците с това заболяване, а не обратното. Изследователите смятат, че съвременните хора, освен генитален херпес, са предавали и тении и стомашни язви на неандерталците.
Експериментираме с мозъците им
Най-странните разработки в изследванията на неандерталците идват от изследователска лаборатория в Калифорния.
През 2018 г. учените решиха да се съсредоточат върху неврологични изследвания, за да разберат защо неандерталците са изчезнали, а хората продължават да се развиват.
Те решили да отгледат неандерталската медула за по-внимателно изследване. Целият геном на неандерталеца вече е секвениран, така че са били необходими само няколко генетични промени, за да се трансформират човешки стволови клетки в мозъчни клетки, подобни на тези на изчезнал хоминид. Следващата стъпка била създаването на органоида.
Органоидите или мини-мозъците се формират до около 0,5 см след 6-8 месеца. Най-забележимата разлика беше тяхната форма. Органелите на човешкия мозък са с кръгла форма, но версията на неандерталците има особен вид, подобен на пуканки. Освен това невронните мрежи са по-малко сложни от тези на съвременните хора.
Въпреки че резултатите от изследването са впечатляващи, трябва да се направи още, преди разликите в мозъка да могат да бъдат обвинени за изчезването на неандерталците.
Един от най-странните планове за бъдещето е разработването на робот с неандерталски мозък. Целта е да се научат органелите да се учат чрез обратна връзка, което в крайна сметка им позволява да контролират собствените си роботи.
Може би скоро те отново ще са сред нас
Въпреки че неандерталците са изчезнали в продължение на хилядолетия, шансовете те да се преродят и да живеят с нас в бъдеще са големи.
Тази идея може да звучи нелепо, но нашият напредък в технологията за клониране направи тази идея една реална възможност. Най-често срещаният метод за клониране на живи същества е ядрена трансплантация, която включва вземане на „непокътната клетка“ от бозайник или животно, което да бъде клонирано. В конкретния случай на неандерталците не са останали непокътнати клетки и не би било лесно да се свържат заедно достатъчен брой ДНК фрагменти от вкаменелости на 40 хиляди години.
Генетикът от Харвард Джордж Чърч през 2012 г. предложи процедура за клониране, която не използва цели клетки. Чърч препоръчва използването на здрави клетки от тясно свързани видове. В този случай клетките на съвременен човек.
След отстраняване на ДНК от човешка клетка, учените могат генетично да я променят, за да съответства на кода на неандерталския геном, така че клонирането да може да започне.
Въпреки че неандерталците могат да бъдат възкресени, това е малко вероятно да се случи през следващите десетилетия.
Методът за постигане на тази цел все още не е подобрен, а процесът е рискован, скъп и ще отнеме много време.
Добавете ни като GOOGLE източник
