Звукът от удар на вилица в чиния ви кара ли да потръпвате? Ето какво наистина се случва с мозъка ви

В момента, в който някой прокара вилица по чиния, одраска дъска за рязане или случайно захапе дървена клечка за сладолед, телата ни реагират по-бързо, отколкото можем дори да си помислим. Настръхваме, челюстите ни се стискат, раменете ни се повдигат и в главите ни се заражда една-единствена, настоятелна молба: „Моля, спрете това незабавно.“

Защо някои звуци предизвикват почти физическо отвращение и наистина ли подобна реакция говори нещо за характера на човек?

Защо звукът от скърцане изглежда почти непоносим?

Не става въпрос само за силата на звука. Звуците от стържене на вилица, тебешир и пирони по черна дъска имат честоти между 2000 и 4000 херца. Човешкият слух е много чувствителен към този диапазон и структурата на ушния канал може допълнително да усили тези честоти.

В експерименти участниците оценили скърцащия звук като по-малко неприятен, когато изследователите намалили тази част от звуковия спектър. В същото време електрическата проводимост на кожата, индикатор за физиологично възбуждане, се променила. С други думи, тялото наистина реагирало, а не просто било придирчиво.

Въпреки това, все още няма универсално обяснение. Неприятното усещане вероятно възниква от комбинация от няколко фактора: честота, резки колебания в звука, неговата неочакваност и разбиране на това, което точно го причинява.

Мозъкът знае предварително, че предстои нещо неприятно 

Контекстът също има значение. Същият звук изглежда по-лош, ако човек знае, че чува нокти, които стържат по черна дъска. Ако записът е представен като експериментално музикално произведение обаче, оценките стават малко по-ниски, въпреки че физиологичната реакция може да се запази.

Оказва се, че чуваме повече от самия звук. Мозъкът мигновено добавя образ, спомен и очакване за неприятно докосване. Ето защо понякога самото четене на думите „вилица върху чиния“ е достатъчно, за да стиснем неволно зъби.

Това е като да пресъздаваш наум познато усещане. Мозъкът не създава идеално точно копие на действителния звук, но се справя доста добре с реконструкцията на свързаното с него усещане.

Какво говори тази реакция за човек?

Тук се препоръчва повишено внимание. Отвращението към скърцащия шум не показва, че човек притежава развита интуиция, изключителна емоционална дълбочина или скрит творчески талант. Няма надеждни научни данни в подкрепа на подобни заключения.

Силната реакция може просто да означава, че даден звук е особено неприятен за слуховата и нервната ви система. Чувствителността варира между хората: някои могат лесно да понасят шума на оживено кафене, докато други срещат трудности с концентрацията дори при тихото тиктакане на часовник.

Но еднократното отвращение към звука на вилица, стържеща по чиния, не е диагноза или психологически профил. Повечето хора намират подобни стържещи звуци за неприятни.

Кога можем да говорим за мизофония?

Простото отвращение към груби, дрезгави звуци не бива автоматично да се нарича мизофония.

Мизофонията е намалена толерантност към определени звуци или свързани сигнали. Реакцията обикновено се предизвиква не от силата на звука, а от специфичен, повтарящ се звук и неговото значение за индивида. Често срещани причинители включват:

• звуци от дъвчене и мляскане;
• подсмърчане и тежко дишане;
• щракане с химикалка;
• почукване с пръсти;
• подсмърчане;
• повтарящи се звуци от клавиатурата.

Мизофонията може да причини силно раздразнение, гняв, отвращение, тревожност, мускулно напрежение или желание за незабавно напускане. Международна група експерти разработи консенсусно научно определение за това състояние през 2022 г., но мизофонията все още не е призната като отделна диагноза в основните международни класификации.

Основната разлика от нормалната реакция към скърцане с зъби е нейната интензивност и въздействие върху живота. Ако човек отказва да споделя храна, избягва близки, не е в състояние да работи или постоянно очаква дразнещия звук, проблемът изисква професионално внимание.

Защо е толкова неприятно да захапеш дървена пръчка?

В този случай към звука се добавя и чувството за допир. Сухата, грапава повърхност влиза в контакт със зъбите и езика, а получените вибрации се предават през зъбите и челюстта. Следователно, усещането може да се възприеме много по-остро, отколкото простото докосване на дърво с ръка.

Някои хора изпитват подобна реакция към суха хартия, неглазирана керамика, стиропор или дървени прибори за хранене. Това не е непременно признак за мизофония: стимулът засяга множество сетива едновременно.

Какво да правите, ако звуците са много дразнещи?

Ако скърцащият шум е случаен, решението е очевидно: спрете го или се отдалечете от източника. Ако досадните шумове са редовни, можете да опитате:

• спокойно обяснете на близките си какъв конкретен звук причинява реакцията;
• пускайте тих фонов шум, докато се храните или работите;
• изберете място далеч от източника на дразнене;
• направете кратка почивка и следете дишането си, когато напрежението започне да се натрупва;
• използвайте тапи за уши или слушалки избирателно, а не постоянно.

Ако реакцията стане много тежка, провокира конфликти, тревожност или ви принуждава да избягвате обичайни ситуации, най-добре е да се консултирате с лекар, аудиолог или психолог, запознат с разстройствата на звуковата непоносимост. Специалист може да помогне за разграничаване на мизофонията от повишена чувствителност към силата на звука, тревожно разстройство, проблеми със слуха и други състояния.

Така че, настръхването от вилицата върху чинията ви не разкрива тайна страна от вашата личност. Но то ясно демонстрира колко тясно свързани са слухът, физическите усещания, паметта и очакванията. Понякога едно-единствено кратко стържене е достатъчно, за да задейства целия този сложен механизъм за части от секундата.