Прераждане: Най-известните случаи в света

Прераждането – идеята, че съзнанието на човек се преражда в ново тяло след смъртта – съществува от хиляди години.

То е в основата на индуизма, будизма, джайнизма и много езотерични традиции. За повечето съвременни хора това е просто красива метафизика. През последните 100 години обаче са се натрупали няколкостотин случая на малки деца, които разказват „своите“ минали животи с плашеща точност – назовавайки имена, дати, адреси и описвайки обстоятелствата около смъртта си, които по-късно са документирани.

Как детската душа избира майка: 5 мистерии, които ще ви накарат да се замислите

Най-убедителните случаи са събрани и потвърдени от учени – предимно д-р Иън Стивънсън (Университет на Вирджиния), който е изследвал повече от 2500 такива деца в продължение на 40 години, и неговия наследник Джим Тъкър. По-долу са най-известните и потвърдени истории, които все още не са получили задоволително рационално обяснение.

1. Шанти Деви (Индия, 1926–1987) – „инцидентът, който разтърси Ганди“

Момиче от Делхи, още от тригодишна възраст, започнало да твърди, че истинското й име е Лугди Деви, че живее в град Матура (на 150 км от Делхи), омъжена е за търговеца Кедар Натх, родила му син и починала при раждане през 1925 г.

Шанти дала точния адрес на къщата, описала външния вид на съпруга си, разположението на стаите и дори скритото място, където Лугди скрила парите си (под дъските на пода в една от стаите). През 1935 г., на деветгодишна възраст, тя била доведена в Матура. Без никакво подтикване момичето намерило къщата и разпознало „своя“ съпруг (който по това време се бил оженил повторно), сина си и роднини – общо 24 души. Тя говорела местния диалект, който не познавала в Делхи.

Комисия от 15 видни личности (включително адвокати и журналисти) съставила доклад, който бил публикуван. Махатма Ганди лично се срещнал със Шанти и сформирал комисия за разследване. До края на живота си Шанти Деви твърдяла, че помни и двата живота, и дори междинното състояние.

2. Джеймс Лайнингер (САЩ, роден през 1998 г.) – пилот от Втората световна война, загинал на Иво Джима

Още от двегодишна възраст Джеймс започва да рисува самолети, свалени във въздуха, и да крещи насън: „Самолетът гори! Не мога да изляза!“ Той разказва на родителите си, че е пилот, летял е с Corsair, казва се Джеймс Хюстън-младши, свален е над Иво Джима и има база на USS Natoma Bay.

Родителите провериха:

Наистина е имало пилот, Джеймс М. Хюстън-младши, 21-годишен, който е загинал на 3 март 1945 г. над Иво Джима.
Летял е с F4U Corsair от самолетоносача Natoma Bay.
Той беше единственият пилот от самолетоносача „Натома Бей“, който загина в този ден точно както момчето го описа.

Джеймс знаеше технически подробности за „Корсарите“, които бяха класифицирани през 40-те години на миналия век (например, че преди това са били оборудвани с гуми, които често се пукаха по време на кацане на самолетоносачи – факт, потвърден от ветерани). Той разпозна колегите пилоти на Хюстън по стари снимки и определи кои от тях са оцелели и кои не.

Историята е превърната в книгата „Soul Survivor“ (2009) и документален филм. Тя остава един от най-добре документираните американски случаи.

3. Райън Хамънс (САЩ, роден през 2005 г.) – холивудският агент Марти Мартин

От петгодишна възраст Райън плачел и молил майка си: „Заведи ме у дома в Холивуд.“ Той разказвал, че има трима сина, работил в агенция на улицата с думата „Рок“, излизал с Мерилин Монро, танцувал на Бродуей и пътувал до Париж.

Мама намерила снимка на мъж в стара книга за Холивуд – Райън извикал: „Аз съм!“ Мъжът на снимката беше Марти Мартин (1909–1964), второстепенен актьор, а по-късно влиятелен холивудски агент (агенцията „Марти Мартин“, офис на Родео Драйв – „Скалата“ в името на улицата).

Райън правилно посочи 55 факта за живота на Мартин, които едно дете от Оклахома не би могло да знае:

Мартин живеел на Норт Роксбъри Драйв
Той имал две сестри (кръстени са)
Той имал дъщеря със зелени очи (дъщерята на Мартин потвърди)
Той работел в агенция, която „сменяше имената на актьорите“.
Отишъл в Париж със съпругата си през 1934 г.
Обичал да се пече на слънце на покрива на къщата.

Дъщерята на Мартин (сега възрастна жена) се запознала с Райън през 2015 г. в предаването „Today“ и потвърдила, че момчето знаело подробности от семейния живот, които никой извън семейството не знаел.

4. Семела Виратнаге (Шри Ланка, родена през 1970 г.) – момиче, родено с дефекти, съвместими с предишна смърт

Семеле е родена със сериозни дефекти в дясната ръка и гърдите си – пръстите й са недоразвити, ръката й е по-къса, а по гърдите й има белези. От двегодишна възраст тя твърди, че е момче на име Джийн Абесекера, учител в друг град, блъснат от камион през 1963 г. Тя описва как камионът е прегазил дясната страна на тялото й.

Проверка: През 1963 г. 14-годишният учител Джийн Абесекера наистина е убит от камион по абсолютно същия начин – дясната страна на тялото му е смачкана. Родилните белези и деформациите по тялото на Семеле съвпадат точно с нараняванията на Джийн (потвърдено от медицински досиета и аутопсия). Това е един от стотиците случаи на Стивънсън, при които физическите дефекти на ново тяло съответстват на фаталните наранявания на предишното.

5. Камерън МакОли (Шотландия, роден през 1999 г.) е момче от Глазгоу, което е „живяло“ на остров Бара

Още от тригодишна възраст Камерън разказва за „своя“ дом на остров Бара (Хебриди), описвайки бялата къща до плажа, черно-бялото куче и баща си, Шейн Робъртсън, който е убит от кола. Той знае подробности за живота на острова през 40-те и 50-те години на миналия век, които никога не би могъл да види по телевизията.

Семейството (атеисти) посетило Бара за първи път през 2005 г. Камерън безпогрешно ги отвел до къщата, която бил описал, разпознал „своето“ семейство Робъртсън (въпреки че вече били починали) и им показал местоположението на портата, която била премахната през 70-те години на миналия век. Всичко съвпадало. Историята била заснет от Би Би Си през 2006 г. („Момчето, което живяло преди“).

Какво казва науката?

Иън Стивънсън и Джим Тъкър събраха над 2500 случая, от които около 700 се считат за „силни“ – когато информацията е документирана и е изключен контактът със семейството. Общи характеристики:

Децата започват да говорят за минал живот на възраст между 2 и 5 години.
Те забравят всичко до 7-8-годишна възраст
70% си спомнят насилствена смърт
В 35% от случаите има съответстващи родилни белези или вродени дефекти, съответстващи на раните на предишната личност (потвърдено чрез рентгенови снимки и аутопсии)

Скептиците предполагат криптомнезия, родителски улики и съвпадения. Но в повечето от най-силните случаи семействата не са се познавали, децата са предоставяли подробности, които не биха могли да бъдат научени по обикновен начин, а в някои случаи (като Семела) физическите доказателства изключват просто съвпадение.

Досега нито един случай не е окончателно опроверган. Нито един.

Тези истории не доказват прераждането на 100%, но показват, че разбирането ни за съзнанието и смъртта може да е много по-обеднено, отколкото обикновено си мислим.