Поредната любов си е заминала от живота ви… Да, доста тъжно, но какво да правим и това се случва. Нищо човешко не ни е чуждо – обичаме, отегчаваме се, разделяме се. Но това, което имат да ни кажат психолозите е, че след любовта няма на какво да се надяваме повече с човека, който преди това е бил най-близък.
След любовта няма приятелство.
След любовта няма искреност.
След любовта няма нежност.
След любовта нищо не се случва … нищо не се случва след любов.
Любовните отношения не могат да бъдат съживени или коригирани … Не ги залепвайте и прикривайте пукнатините с позлата …
Някои могат да се опитват да успокоят съвестта си, да се опитат да останат добри приятели в памет на миналото и „защото са интелигентни“ … но, това е лъжа. Лъжа към самите нас.
И не си заслужава.
Не си струва усилията, нито общото отвратително одобрение на околните.
Не си струва, защото няма да работи.
След истинската любов никога не можете да бъдете приятели. За да се разделите без драми и упреци – това си струва да опитате.
Но приятелство … Оставете приятелството на другите.
Тези, които не са ви принудили да откъснете насилствено вените, в които тече едно име.
С тези, които не са споделяли с вас въздух, вяра и вечност.
С когото не сте паднали от височина в калта, събирайки отново останките си.
След любовта няма приятелство.
След любовта няма искреност.
След любовта няма нежност.
След любовта няма … нищо…
Нищо не се случва след любовта.
Тръгнете, без да поглеждате назад.
Към нов въздух и нова вечност.
1864
