Всички смятат, че поради липсата на библейска основа за великденския заек, зайците нямат религиозно значение, но се оказва, че изобщо не е така.
В Левит 11:6 се казва, че заекът е нечисто животно: „Заекът, въпреки че преживя, но няма разцепени копита, е нечист за вас“, но в християнското изкуство той редовно се свързва с прераждането и възкресението.
Всъщност, символът на кръга с три заека, свързани с ушите, е открит в няколко църкви в Девън. Подобно на много от нашите културни символи „заек“, значението на този образ остава загадъчно. Затова беше създаден проектът „Трите зайци“, който изследва и документира използването на този древен символ, примери за който са намерени дори в Китай.
Зайците и лагоморфите се свързват с Мария, майката на Исус, от векове. Тяхната връзка с раждането на момиче идва от факта, че зайците могат да отглеждат второ потомство, докато все още са бременни с първото.
Невинност или плодовитост?
Мадоната и заекът на Тициан изобразява тази връзка. Тя държи заек на преден план, символизиращ нейната невинност и плодовитост. Заекът е изобразен като бял, за да предаде своята чистота и невинност.
Асоциирането на зайци с чистота и невинност е донякъде странно, тъй като те също се свързват с ползотворна сексуална активност, репутация, която Хю Хефнър приложи към известното си лого на Playboy. Хефнър твърди, че е избрал това животно за лого на своята империя, тъй като заекът е „свежо животно, срамежливо, пъргаво, скачащо – секси“.
„Първо те подушва, после бяга, после се връща и ти идва да го разтърсиш, да си играеш с него. Момичето прилича на заек. Весело, игриво.“ Въпреки крещящия сексизъм на Хефнър, репутацията на заека като плодородно животно също означава, че той е бил използван като символ на плодородието от векове и се свързва с пролетта.
Митът за Остар и великденските зайчета
Всъщност някои фолклористи вярват, че Великденският заек идва от древния англосаксонски мит за богинята на плодородието Остару.
Encyclopedia Mythica обяснява:
Остара е олицетворение на изгрева. В тази роля тя се свързва с пролетта и се смята за богинята на плодородието. Тя е приятел на всички деца и за да ги забавлява е превърнала любимата си птица в заек. Този заек ражда ярко оцветени яйца, които гръцката богиня подарява на децата. От нейното име и обреди произлиза празникът Великден.
Наистина, в книгата си от 1835 г. „Немска митология“, Якоб Грим заявява, че „Не разбирам Великденския заек, но вероятно заекът е бил святото животно на Остара…
Остара, Естра, изглежда е било божество на зората, което носи радост и благословение, чието значение лесно може да се адаптира към деня на възкресението на християнския Бог.“
Митът за Остар се превърна в популярна теория за произхода на Великденския заек, но се обсъжда. Във всеки случай, изглежда, че асоциацията между Великденския заек и Остара започва с учения от 8-ми век, Беда Преподобния, в неговия труд „Отчитането на времето“. Беде каза, че английската дума „Easter“ идва от „Eostre“ (друга версия на името „Ostara“). Няма обаче други исторически доказателства в подкрепа на твърдението му.
Модерни великденски зайци
Първото споменаване на великденски заек, който снася яйце, може да се намери в немски текст от края на 16 век (1572 г.).
„Не се притеснявайте, ако Великденският заек ви изостави, ако пропуснем яйцата му, ще свием гнездо“, се казва в текста.
Векове по-късно немският текст отново споменава Великденския заек, което е описано като „стара басня“ и предполага, че историята е била популярна известно време преди да бъде написана книгата.
През 18-ти век германски имигранти пренасят обичая на великденския заек със себе си в Съединените щати, а в края на 19-ти век сладкиши във формата на заек, прототипите на шоколадовите зайчета, които имаме днес, се продават сред сладкиши в източните щати.
387