Котешки разговорник – как котките комуникират помежду си? Как да ги разбираме и как да си „говорим“ с тях?
Котките използват редица начини, за да изразяват своето настроение и реакция към случващото се, което може да бъде изразено чрез изражение на лицето, поведение и движения на тялото. Учените са открили, че жестомимичният език при котките включва около петдесет движения на главата, опашката и ушите. Всеки знае как се държи едно животно, когато е напрегнато от нечий присъствие: извива гръбнак като арка, а козината настръхва. Така то се опитва да изглежда по-внушително в очите на потенциалния враг.
Независимо дали се намират в масонска ложа или на улична сбирка, навсякъде, където и да живеят, котките имат лични зони, с които не разделят и считат единствено за своя територия. Това е тяхната „обетована земя“, където от време на време, те се събират в голям брой.
Възможно ли е това да са техни, нещо като общностни събрания, където те комуникират телепатично? И до днес – този въпрос си остава загадка.
Допирът е един от начините за комуникация, които котките използват. Те се нуждаят от това – когато потриват нослетата си или седят близо една до друга, полагат грижи, всичко това служи за установяване на връзки и комуникация. Със същата нежност и грижовност, присъщи само на котките, те докосват и нас, хората.
Това поведение говори за удовлетворение и привързаност, а също така укрепва връзките, които са толкова важни в живота им.
Като цяло, котките са много „приказливи“ животни.
Всяка притежава своя собствен, индивидуален глас, който е разпознаваем, както от приятели, така и от врагове. Те го използват, за да общуват – и с роднини, и с други животни.
В „разговорите“ котката може да възпроизведе около четиридесет различни звука /!/, в това число около деветнадесет варианта на „мяукане“. Понякога ще чуете нещо подобно на „чуруликане“, което котката издава, когато е заета да дебне някоя птица. Може би това е начин да я примами или да успокои бдителността на набелязаната плячка.
Питате ли се как успяват да ви разберат, когато кажете в тяхно присъствие: „Днес трябва да те заведа до ветеринаря?“
Много ветеринари и психолози, които изучават поведението на котките, уверяват, че те ни разбират отлично по телепатичен начин. Може би, за това често стопаните са принудени да отлагат посещението при лекаря, защото домашният им любимец просто изчезва, когато разбере какво го чака.
Според историческите данни, хората отглеждат кучета повече от 100 хиляди години, а котките – около пет хилядолетия.
Като през последните няколко столетия те са живели в обори, а не в домовете ни.
Въпреки различните породи, котките не се различават особено от дивите си предци. Можете да си вземете вкъщи степна котка и тя скоро ще се превърне в нежен и възпитан домашен любимец“, обяснява Том Макнами, автор на „Вътрешният свят на котките “.
„Обикновено мислим за котките така, сякаш те са кучета. Но грешим. Вероятно ще ви е любопитно да научите, че котките също имат самочувствие, точно както и нас, хората. Трябва да ги опознаваме постепенно и да не забравяме, че те все-още са програмирани да се държат като независими ловци “, казва Джаксън Галакси, водещ на телевизионната програма My Cat From Hell.
Котките са много предпазливи. Те са свикнали да бранят своята територия, затова се опитайте да не блокирате изходите от стаята. Можете да напръскате обувките си с феромонен спрей, за да успокоите животното, ако е нервно и се чуди как да избяга.
По изражението на очите можете да определите настроението на домашният ви любимец.
Ако котето е уморено или раздразнено, полузатворените очи се стесняват, заприличвайки на цепки.
Когато котето е в отлично настроение, то ще ви гледа с широко отворени очи. Движенията й ще бъдат отпуснати и спокойни.
Ако домашният любимец ви гледа в очите с привързаност и топлина, а донякъде и с примамлив поглед, можете да сте сигурни, че иска, да измоли нещо вкусничко.
И да, подобно на много други животински видове, котките също предпочитат да избягват продължителните погледи „очи в очи“.
